Урокът на Холандия: Светът не може да има общ знаменател

След гласуването за Brexit и избора на Тръмп за президент на САЩ Европа беше на нокти за изборите в Холандия.

Мнозина смятаха, че страната може да даде опасен сигнал за предстояща вълна от популизъм, която да залее Стария континент. Всички обаче си отдъхнаха, след като снощи стана ясно, че победител в изборите е дяснолибералната Народна партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте, а популистите на Герт Вилдерс не изпълниха заканата си да са първа политическа сила.

Холандия на практика доказа, че допускането за едни наднационални настроения, които са едни и същи, и следователно, биха произвели един и същи резултат, е погрешно.

Това, че британците се подведоха по популизма, не означава, че всички европейци са британци. Всяка страна е уникална по характер, ценности, приоритети и ниво на развитие. В съвременния свят безспорно има някои общи тенденции, но те спират там, където започват националните особености на различните народи.

Когато американците и британците направиха своя избор, те се намираха в ситуации, напълно различни от тези в Холандия, Германия, Швейцария или България. Ако утре французите изберат Льо Пен, това по никакъв начин не означава, че подобни политически резултати трябва да се очакват и в Австрия, Белгия или Италия. Защото французите не са австрийци, белгийци или италианци.

Развитите държави обикновено са станали такива, защото народите им са си изградили устойчивия навик да взимат предимно правилни и целесъобразни решения. Това, естествено, не е гаранция за вечен просперитет. Времената се менят, появяват се кризи, забравят се стари уроци. Всеки народ, улисан в променените си прадстави за собствения си живот, може да направи грешка. Тя обаче е негова индивидуална.

Да, в почти всички европейски държави популизмът е във възход. Такава е обаче човешката природа - докато има хора с нереалистични очаквания, ще има и хора с нереалистични обещания. В този смисъл, национал-популистката риторика е нещо безкрайно естествено, очаквано и предвидимо. Въпросът е тя да не доминира. Повечето европейски държави засега се справят с тази задача. А онези, които не успяват или тепърва няма да успеят, ще научат някои забравени уроци и ще продължат напред.

Важно е обаче да не поставяме света под общ знаменател. Защото той просто не функционира по този начин.

Автор: Десислава Любомирова