Трябва да има консенсус и единна позиция за бъдещето на българската енергетика. Това обявиха всички партии в парламента, след дебат за енергийната сигурност на България, която е и част от националната ни сигурност.
Коментар на редактора
Най-после парламентът показа поне на думи единство. Проблемът е, че е само на думи, а експертизата на намиращите се вътре е доста спорна.
Да започнем с очевидното, което никой в Народното събрание не иска да изрече – трябва ли да избираме между това ВСИЧКИ ние да дишаме чист въздух и между това 150 000 души да имат някаква работа, за да съществуват? Да, точно съществуват е правилният глагол за миньорите. Едва ли има един човек на тази планета, чиято мечта е да се вре и копае в пълна тъмнина, на метри под земята. А между другото в ЕС дават пари да НЕ водиш такъв живот – Полша получи от ЕС 1,9 млрд. долара, за да се справи с последиците от затворени въглищни мини и да помогне на загубилите работата си миньори да си намерят ново препитание. В България и дума не отваряме за такова нещо. Мълчим си и, когато от "Мини Марица Изток" сами казват, че има индустриален добив на въглища за само още 30 години – и с европейски екостандарти, и без тях е крайно време да си размърдаме задника, даже май го изпуснахме това време вече!
Нататък – по отношение на замърсяването защо никой не обелва и думичка за ТЕЦ "Брикел"? Защо никой не предложи да се направи една проверка как са нещата с очистващите инсталации. Но истинска проверка, не на хартия, както все се случват нещата с Христо Ковачки и бизнес имуществото му.
Какво да е бъдещето – разбира се, явните и скрити комунисти (разбирай БСП и ГЕРБ) отварят повече и по-предпазливо дума за ядрена централа. Никой не си и помисля за други възможности, защото през годините така си постлахме, че сега трябва някой управник с много воля и твърда позиция, за да се пооправим. Такъв, разбира се, няма. За няколко години тотално очернихме ВЕИ-тата, които в цивилизования свят са си сериозен източник на енергия, а секторът им се развива светкавично и непрекъснато има нови и нови, по-добри и евтини решения. Друг източник – газът, засега си изглежда жива химера. Гърция здраво работи по темата и вече изглежда подсигурена откъм "Турски поток", а откакто е премиер, Алексис Ципрас непрекъснато действа с Израел и Кипър за нов газопровод през Средиземно море, черпещ синьо гориво от находищата край Израел, Сирия и Египет. Бойко Борисов обаче вече трети мандат не намира време за поне една среща с Алексис Ципрас.
България ще има проблем с енергетиката поради обективни фактори. И не изглежда, че сегашните "държавни мъже и жени" имат капацитета да го предотвратят. Така че не е зле да тренираме за времето без ток – някои не са живели в такова, но други помнят и ще си припомнят при нужда. И ще имат предимство в оцеляването.
