В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи. И ако не му се набиват под налягане непрекъснато нови и нови неща, той изпада в абстиненция и разтреперан очаква с нетърпение да погълне поредната доза. За такова подозрение в слабоумие става дума.
Не сме длъжни обаче да се съобразяваме с него - нека се върнем назад. И нека си припомним един епизод от преди две години: случаят с Александър Морфов и акциите, с които прогони от Народния театър пиарката на ДПС. Тогава се разрази дискусия, при която, като с много други, се стигна до някаква плачевна, нереална симетрия между две гледни точки. Тази на Морфов бе ясна, но някои убедено твърдяха, че действията му са прекалено радикални, дори обидни. Че не оставя място за уважение към ответната страна и че всеки все пак има право да се променя. Любимата дума "компромис" отново изплува на повърхността, но тя някак трудно осъществява контакт с името на Морфов в едно изречение. Както и в един театър.
И какво се случи по-късно? Най-очакваното. Пиарката се върна към ДПС. Съпътстваше Пеевски неотлъчно още от началото на пластмасовата сглобка, после при конфликта, на който всички разчитаме да сложи край на тази кошмарна корпоративно-политическа формация, след това продължи към Новото начало на ДПС и ще остане там вероятно до самия му финал.
Защо припомням тези събития? Понеже именно те по най-категоричен начин свидетелстват за това, че методът на действие на Морфов беше естествен, правилен и направо обществено полезен. Небивалият възход на Пеевски се дължи на елементарното обстоятелство, че всъщност никой в политическото поле така и не можа да повтори неговата ясна и светла логика: появил се е човек, към когото не трябва да се проявява никакъв компромис, значи няма да го направим и точка. Морфов през 2022-ра просто цитира площада от 2013-та. Площадът обаче отдавна се разотиде, прогонен от едно много типично състояние: състоянието между пресметливост и страх. Площадът опустя, "за да изчака правилния момент". Какъв е резултатът? В момента всички изчисляват колко гласове ще купи Пеевски, кои партии директно е овладял, колко нови начала ще рестартира едновременно и как няма нито една обществена система, която да не е подчинил и да не работи за него.
Е, стана сложно. Но когато никой не следва простия пример, е направо закономерно.
Автор: Райко Байчев
