Появявата на новата болест COVID-19, която заля целия свят през 2020 година, определено ще кандидатства за едно от събитията на XXI век, независимо че до края му има още цели 79 години. Извън най-силната и явна щета – погубените милиони хора в цял свят, болестта удари по много и различни начини всички ни. И основният въпрос е – как да се отървем? Даваният от началото на пандемията най-често отговор е колективен имунитет! Само че това изобщо не е еднозначно!
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Как обаче да го постигнем и можем ли изобщо да го постигнем, независимо какво правим? Отговорът на въпроса трябва да е единен, за да сработи, но това изглежда по-невъзможно, отколкото да уловим всяко частица вирус и да я затворим в някоя лаборатория! Достатъчно е да погледнем какво се случва на държавно ниво по света. Имаме примери в лицето най-вече на Китай, Нова Зеландия, Австралия, където доказан нов случай на COVID-19 се третира така, както би се третирала ебола и чума – с тотален локдаун, изолация на разболял се и контактите му и следене да не излезе някъде друг заразен, който не е локализиран първоначално. Имаме примери като Израел, Малта, Испания, Великобритания и САЩ, където първо оръжие е масовата ваксинация. Имаме и примери като България, където вятър ни вее на бял кон и чакаме някой да измисли нещо, което специално да ни хареса, че да го изплагиатстваме и все по-малкото количество разумни хора да се надяват да проработи.
Пределно ясно е, че като концепция, масовата ваксинация е най-лесното решение за постигане на колективен имунитет. Но все повече данни от разпространението на Делта варианта показват, че стерилизиращият ефект на ваксините (т.е. да не се заразяват хора) просто не е достатъчен, за да бъде спрян изцяло и да изчезне напълно този вариант на COVID-19. Какво ще е при нови, по-заразни варианти, не ми се мисли ...
И тогава възниква логичният въпрос – какво ще стане с колективния имунитет? И какво значи колективен имунитет – вирусът да изчезне изцяло и да не заразява никого? Това изглежда невъзможно – достатъчно е да се замислим, че сред хората циркулират и други коронавируси, а те не са изчезнали, макар че ги има от десетилетия поне т.е. няма начин поне 70-80 процента от хората да не са се сблъскали с тях по естествен път
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
С какво обаче помагат ваксините? Намаляват в пъти вероятността от тежко протичане на заболяването и опасността от смърт. В по-малка степен пазят и да не се заразим изобщо - НО ИМАТ ТОЗИ ЕФЕКТ, ПАЗЯТ! Основният въпрос тук е колко дълго действат, като това важи и за имунитета след като си преболедувал? Еднозначен отговор няма, но данните от Израел сочат, че едва ли е повече от година – същото показват и изследвания за другите коронавируси, с които се заразяваме. Което означава, че имунитетът трябва да се стимулира – т.е. да се слагат нови дози ваксина. Тепърва обаче има да се натрупват научни данни и да се правят заключения кога точно да има реваксиниране, за коя ваксина какви да са сроковете, може ли като си сложил една ваксина, при реваксинацията да сложиш друга и в този случай кога точно да е реваксинацията, кога да има бустерна доза за хора без особени хронични здравни проблеми и за такива със сериозни хронични здравни проблеми. Въпроси, въпроси, въпроси ...
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
"Краткият имунитет не е странен, защото нашата имунна система е гъвкава и много напасваща се. Това е и причината много ваксини да се поставят по няколко пъти - повторението засилва имунологичната памет и подържа добро ниво на активни клетки, както и антитела. Реално почти няма ваксина за еднократно приложение (с малки изключения). Интересно е, че при деца ваксинирането/преболедуването дава по-траен имунитет отколкото при възрастни - очевидно тогава имунната система е най-учеща се. Най-трудно е при възрастните - там както ваксините, така и преболедуването дават по-слаб имунитет. Неслучайно и т.нар. имунологичен пробив (заразени ваксинирани) е основно при пенсионери. Разбира се, преболедуване в детска възраст крие и риска от тежко протичане, затова не го препоръчвам. Естественият имунитет към различни микроорганизми може да има много разнообразна продължителност, а срещу някои (като ХИВ - вирусът на СПИН) никога не се създава (т.е. никога нашата имунна система не успява да пребори вируса)" – това пише д-р Аспарух Илиев в личния си Фейсбук профил!
Д-р Илиев пише и друго: "Връщам се към една "по-стара" статия за имунитета спрямо сезонни коронавируси (т.нар. "настинки"), който не надхвърля 12 месеца. С тях сме живели стотици хиляди години съвместно и сме се нагодили един към друг". Това е началото на публикацията му. Можем ли да намерим начин да се напаснем с вируса? Ще го намерим ли преди да минат стотици хиляди години? Или ще стане нещо по-лошо, както се опасява Георги Маринов от Станфордския университет, ако целият свят не заприлича в подхода си на Китай, Нова Зеландия и Австралия (за неговата гледна точка ТУК)?
Лесни отговори няма! В този живот твърде често е така, макар че за немалко време си бяхме помислили друго! Затова сега сме поставени пред още по-трудна ситуация – защото ако вирусът мутира към по-опасно от сега, тъй като няма достатъчно стерилизираща ваксина, сегашното положение ще ни се види песен!
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Автор: Ивайло Ачев
