Пандемията е ситуация, която по правило провокира максимума от всички. Особено политическите максимуми.
Волен Сидеров вече е клиент на прокуратурата след като призова всички да излязат на Великден, за да засвидетелстват вярата си към Бог и победата й спрямо изолационните мерки на антихриста - генерал Мутафчийски. Точният цитат: "Или имаш вяра, или слушаш ген. Мутафчийски. Ако имаш вяра в Бог, не трябва да си слагаш маска пред Неговото лице."
Този повик трябва да си представяме като нещо подобно на религиозно-политически пърформанс, в който - предполагаме - хората си късат ризите и късат снимките на генерала, като през това, докато се молят горещо, отчитат леко повишаване на електоралната подкрепа за залязващата "Атака" и съвсем случайно по-високи нива на разпространение на заразата. Коронавирусът, вижда се, предизвиква излишно богоборчество и месианската фигура на Сидеров може да поведе всички към църквите, понеже медицинските инструктажи на генерала-антихрист вече са дошли на всички до гуша и до вяра.
Продължаваме с цитатите на Волен:
"Питам ги, когато дойде Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – "Господи, идваме пред теб с маска”. Не целунаха иконата, защото можело да се заразят, не взеха Причастие, защото един селски простак, зам.-председател на НС, казва, че можело да се заразят (...).
Тук сме поканени да си представим Страшния съд, в който двата месеца носене на маски по време на световна пандемия се превръщат в изключителен - според реториката на Сидеров - божествен критерий за отсяване на праведници от неправедници. Маскираните недостойни попадат в пандемичния ад на неверниците, само защото са взели някакви мерки относно заразата; гузни съобщават: "Господи, идваме пред теб с маска", неоткрили лицата си. Живели са малко по-дълго, избегнали коронавируса, но какъв е тоя живот с отрицателен CoVID-19 в кръвта и има ли въобще за него опрощение? Но нека не съдим маскираните прекалено. Те са просто грешни овце, поведени от лукав пастир - зам.-председателят на НС или тъй наречения селски простак, поизплашил ги нехристиянски и въвел ги в заблуждение.
Със Сидеров обаче се занимава прокуратурата, която също прояви претенции за божествена протекция. Главният прокурoр Ивaн Гeшeв обяви във фамозно интервю, че счита себе си за "инструмент в ръцете на Господ". Неутрален проводник на справедливост, възмездител от последния ден. Човек би могъл да гадае за кой Господ все пак става дума, дали не се е оказал по съвпадение и национална инерция българин и дали не е твърде добре познат на всички ни, но не от иконите, а от всекидневната телевизия. Но ще бъдем необективни, ако пропуснем да забележим автора на интервюто - Валерия Велева. Там отдавна всичко върви във висините, нагоре, до покривите на журналистиката, блеснали в следния въпрос:
- Понеже казахте, че се чувствате като инструмент в ръцете на Господ, смятате ли, че сте Божи избраник да свършите тази работа?
Ето това е моментът, в който човек става атеист - не е възможно Бог и този въпрос да съществуват едновременно.
Автор: Райко Байчев
