Когато човек е основно досаден, той може да промени само начина, по който да бъде досаден. Това мото го извеждаме директно от Евгени Минчев и го закачаме на ревера му, като един събирателен пример за същото. И тъй като изглежда, че ще пътешества още дълго в новия си политически образ, изграден бързо в последната година-две, време е, значи, да му обърнем внимание.
Преговаряме: Навремето това беше човек, за който се знаеше, че е лорд, че е гей и че е някъде по света на приеми. Според мен това не интересуваше никого, както и според вас. Едва ли има нещо по-скучно от това да си лорд и да си някъде по света на приеми. Обратната възможност например - да не си лорд, да не си никъде в света по приеми, ми се струва далеч по-вълнуваща. Така или иначе този статус на Минчев бе широко известен. Това не е необичайно - едно винаги учудващо положение на нещата в света, е че непрекъснато научаваш неща, които не те интересуват и ги запомняш, макар че не искаш. Казват му PR.
В един момент обаче от този безобиден начин на живот се ражда политическа звезда. Как става това ли? По утвърдена формула. Първо - петдесетина статуса, в които се повтарят опорки. После, комбинацията между известен човек и произнесените от него опорки, кара неизвестният човек, от чиято глава стърчат с бели конци същите пет положения, да реши, че е обладан от проницателни мисли, щом те са изговаряни от малко по-висока трибуна. Вторият шерва непрекъснато първия, набавя му необходимата политическа публичност и накрая Минчев започва да се озовава в посткастърските мазета на истината. Гостуването там е нещо като получаване на звание в рицарство - ритуал, в който си осветен като пазител на консервативното добро, алтернативната истина, която "никога не я дават по телевизията", въобще една съвкупност от самовръчени титли, чиято крайна цел е проста и прозрачна - общо взето България да излезе от ЕС. Иначе маршрутът е страшно забавен - например да се славослови Розмари ди Мео, но за това друг път. Та ето, Минчев е там, и интервюто се превръща в празник: водещият обожава госта си, гостът обожава водещият. Това преживяване в подкастите впрочем се повторя от сутрин до вечер толкова често, че създаде нови навици в публиката. Вече, когато някой журналист зададе критичен въпрос, тя го обявява светкавично за платен. Любопитен обрат, повтарям: платен е онзи журналист, който е агресивен към госта си, а истинен е журналистът, който се облива в симпатии към него. Това е положението.
Когато Минчев обаче излезе на светло, т.е, от подкастърския свят се появи в старомодно студио, в което водещият е критичен, стана малко по-интересно. Прекрасният нов свят на Минчев изглежда интересно. В училище трябвало да се проповядват "мъжество" и "вероучение". Според мен в училище, колкото и странно да звучи, трябва да се преподават математика, история, биология и литература. Също, по-правилно е било през социализма, смята той, отношението към хомосексуалните, при положение, че през социализма Минчев нямаше да може да се покаже по телевизията, а и като цяло - по улицата - ако иска да изглежда по начина, по който изглежда в момента.
Но да оставим тези безобидни лафове, които често хващат дикиш и са произвели поне няколко евродепутати. Лордът се оказва в особено приповдигнато настроение - верен на традициите от миналото, се снима тържествено с посланик Митрофанова, пръска чар около Костадинов и пита - "ма какво лошо му има на Путин". Сега, разбираемо е, че ако животът ти е минал по приеми, войната отеква съзнанието ти като някаква светска клюка, която шушнат паркетни лакеи; също, ако целият напън на Минчев към подобна публичност е, за да стане депутат от "Възраждане" - хипотеза, която той не отхвърли, а напротив, почти потвърди - може би е разбираемо и да си във ведро и почти шампанизирано настроение на духа пред отворилата ти се възможност. Обаче според мен би било добре хората от средата, към която се е запътил, да обяснят на новодошлия, че чак пък така не е добре да се изцепва човек. Да му кажат - Евгени, така и така, ти си отскоро на тази новопоявила се софра и правилно си надушил куп възможности. Но не трябва да казваш "какво лошо му има на Путин", а примерно да се придържаш към: "аз съм за мир, а не за война". Разбира се, Минчев вероятно е свободолюбив човек - от онзи тип, който смята, че изразяването на "другата гледна точка" е сигурна гаранция, че тя не е малоумна. Понякога не е малоумна, вярно е - понякога обаче е. Нищо сигурно няма на тоя свят. И затова е просто - човек трябва да има малко по-добри обноски, но не пред боклуците от светския хай лаф, а пред смъртта и унищожението. И дори да се е втурнал към новите си и вълнуващи приеми, да се досети, че именно те - смъртта и унищожението - този път са поводът за тях.
Мога да предположа и отговора. Именно, същият. "И какво му е лошото на това"?
Автор: Райко Байчев
