Под мостовете, без Караянчева, не шумят реки. И е като цяло тъжно

Цвета Караянчева не само, че няма как да бъде председател на следващото Народното събрание, но ще пропусне да бъде депутат в него. Това е не просто тежка загуба за парламентарния живот, а загуба за самия живот, за самото битие. Както знаем от слабата литература, когато с главния герой стане нещо лошо, пейзажът около него започва да посивява и помрачава, понеже няма как да пекне слънце и пропеят птички без този човек.  

Още: Ако министрите бяха зъболекари, учили за импресионисти

Още: Криворазбраната демокрация: По-вредна и от Путин

Ходенето пеш например - отново ще бъде само и единствено ходене. Същата физическа скука, в която слагането на единия крак пред другия и непрекъснатото им редуване те отвеждат до едно място. За едни щастливи месеци Караянчева беше направила така, че да промени радикално пешачеството и да го извиси като политически акт. Да тръгнеш пеш и да не се качиш в метрото на Борисов (то, разбира се, е негово, така както дете получава за рождения си ден шеметна влакова конструкция) беше истинско опозиционно приключение. Тъкмо да стигнем до онзи момент, в който картата за метрото да се замести от членска карта в ГЕРБ, но пропуснахме и това. Сега с празен поглед слушаме механичния глас, който да каже - следваща спирка, Джеймс Баучър: какво е този сънен глас пред мощното възклицание - еми ходи пеш, бе! 

Нататък по пейзажа: килимите в Министерския съвет. Тяхното весело шумолене и текстилна готовност да се отправят към различни точки в провинцията - свършено е и с тази работа. Те вече няма да могат да бъдат дарявани, когато са съвсем износени, и вместо да се доизносват, ще зеносват. Грижливата ръка, която ги местеше изкусно спрямо стадия им на живот към все по-обезлюдени места, където да не им се чумерят на вехто, а да стъпват бодро по тях, също няма да упражнява регионалния си фън шуй. Не е фън тая работа. Само голям шуй. 

Нататък: какво става с архаичните календари от две и някоя, които бяха командировани към старческите домове? Как хубаво беше измислено: хем деменция, която да не разбере, че календарите са от 2005-та, хем красиви пейзажи, които са непреходни, защото тъкмо в тези години човек има нужда да почувства някаква вечност. И за това няма кой да помисли. Хвърляйте, хвърляйте...Изхвърлете всеки боклук от Министерски съвет и Народното събрание, дайте го на безжалостната чистачка, която, оставена без надзора на Караянчева, да прави каквото си ще. 

Още: Овален човек в триъгълника на властта: Политическата 2025-та по месеци

Още: Един факт, който убягваше на фактчекърите

Накрая, идва краят на абревиатурите. Човек тъкмо да схване малко дефиниции от премиера, а сега нито той, нито дефинираните. Ще трябва да се свиква на нов парламентарен живот, ако това е живот въобще. Под мостовете не шумят...И тъй нататък.

Автор: Райко Байчев