Скандали и разправии - с това влиза в новините българското Народно събрание. Не че не сме свикнали вече, пък и самите депутати като че ли са се пуснали по надолнището и е цяло събитие, ако показват някаква институционална култура.
Колкото и да е странно, това поведение работи в полза на партиите, които ги издигат. Набират сили именно чрез противопоставянето към останалите. Медиите тиражират кой срещу кого е крещял, кой кого е обидил и електоратът вика "Айде, наш'те".
Ето и сега, в хода на предизборната кампания за местна власт, препирните не секват. Пленарната зала и кулоарите са наситени с негативизъм и остра враждебност, на моменти преминаваща в тотална нетърпимост към отсрещната страна.
Може и да има някаква логика в това да се изявяваш повече деструктивно, отколкото конструктивно, но на мислещите хора това им е дошло вече до гуша. Не само че не работят политиците за просперитета на страната, ами и облъчват хората с отявлена предизборна пропаганда.
В изборното законодателство спешно трябва да се запише, че парламентът не заседава по време на каквато и да било предизборна кампания, а не както е сега - само при избори за Народно събрание. Да, при тях депутатите са разпуснати и на практика няма как да заседават, докато работят за нов парламент, но и при кметските избори би трябвало да е така.
Защото битките в пленарна зала твърде често имат изцяло пропаганден характер. Партийните лидери се изявяват по телевизиите и оплюват своите опоненти, държат се нападателно и колкото и да не ни се вярва, това формира нагласи. Електоратът гледа и брои: едно на нула за Бойко, равен, две на едно за Денков, засада за Радев, тъч за Нинова.
Дали точно сега трябваше Борисов да говори колко министри не работят и че ще има бая смени след ротацията? Дали трябваше три седмици преди изборите да се събират подписи за вот на недоверие към и без това нестабилното управление? Кой, за бога, ще спечели от допълнителното клатене на лодката, в която сме всички ние? На Луната ли живеят тези политици, зелени човечета ли са, звездите ли им говорят кога какво да предприемат?
Цялото това представление е добре да спира, когато хората са изправени пред избор, а не да ги манипулира. Особено важно е това при вота за местна власт, която най-пряко засяга всеки избирател.
Увлечени в следене на парламентарното шоу, хората просто отклоняват вниманието си от тежките регионални проблеми. А именно тях са призвани да решават кметовете, които ще избираме съвсем скоро.
Няма да е зле ситуацията поне малко да се стабилизира. Има време за мерене на парламентарни и партийни мускули. В кампанията за общинско управление приоритетите трябва да са други и да са свързани с онова, което вълнува хората в непосредствена близост - кварталът, градът, общината.
Кога, ако не сега, ще е моментът да поогледаме къде в България какво се случва и къде промяната е наложителна? Колкото и да са сериозни проблемите с енергетиците, колкото и други силни противоречия да има между партиите, могат за малко да се поукротят. Защото, нагнетявайки недоволство, няма как да знаят докъде може да стигне то. Днес - до магистралата, утре - до жълтите павета.
Автор: Стефан Стефанов
