Пореден атентат взе десетки човешки животи. И тъй като този път той е в Западна Европа, сега шумът отново ще е по-голям. Сигурно ще продължи и по-дълго, отколкото ако беше станало в Близкия изток или Азия - на тези региони отдавна по нашите географски ширини не обръщаме внимание.
Проблемът в цялата история е, че следва въпросът "И какво от това?". Ще спрат ли такива антентати – няма. Ще бъдат ли унищожени идеолозите на този екстремизъм – няма. Ще продължим ли както досега – със сигурност. Просто защото се докарахме дотам в световен мащаб, че една малка част от човечеството има прекалено много и е безконтролна. Тези хора правят каквото си пожелаят, тъй като имат ужасно много ресурс на разположение и никакви спирачки. Те стимулират производството и продажбата на оръжие, като имат нахалството да наричат тази индустрия "отбранителна". Те стимулират напредъка на новите технологии в посока, в която да източават ресурсите както на планетата, така и на останалите хора, вместо технологиите да се превръщат в средство за по-лесен живот за всички. Единственото, което става по-голямо, е печалбата – но за все по-малко хора.
Никой, никога не би си помислил да се самовзриви, ако не счита живота си за напълно безполезен и пропилян, за напълно безцелен. Човешката психика е нещо много сложно, но дори най-сложното нещо на света започва от нещо съвсем просто. В случая с хората това е тази толкова проста и същевременно толкова сложна дефиниция, наречена "щастие". За нея се грижи както всеки сам, така и всички ние. Хем сложно, хем просто. Сложното обаче все повече надделява – ден, след ден, след месец, след година, след десетилетие. И въпросът наистина е ще си вземем ли някога поука като биологичен вид и ще гоним ли една обща цел или ще продължаваме все така, докато най-после някое прекалено усъвършенствано оръжие не задейства верига от събития, които да доведат до края на всички ни.
