Нито речите на Георги Първанов, нито тези на Росен Плевнелиев, нито последните на Румен Радев водят до нещо повече от новогодишно пожелание, което изфирясва толкова бързо, колкото радостта от паричката, здравето, любовта и новия апартамент от баницата с късметите.
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Затова този път ще се опитаме да представим истинската реч на президента на Р.Б., която никой никога не изрече.
_____
Уважаеми сънародници,
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
измина още една година, в която общо взето нищо не стана, но понеже сега е 31 декември трябва да се направи някакво обобщение на цялата простотия през годината, а по силата на това, че съм президент, се налага да го направя самия аз. Тоест, нека е ясно, че аз ще се правя, че си вярвам, и вие ще си правите, че ми вярвате, а иначе някои от вас са вече мъртво пияни, а по други вече пропълзяват тръпки от удоволствие за предстоящото дунавско хоро, а там някъде има и едни нещастни хора, които като стане 12 часа няма да има към коя глава да извърнат поглед и сами ще държат тъжно шампанското в ръка, докато другите се прегръщат и целуват, понеже това бе поредната година, в която останахте сингъл. Това е така, тъй като въобще няма кой да ви хареса, което е съвсем закономерно, но вие не унивайте, освен ако в комбинация с това не сте и беден.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
2018-та бе година, в която не се случи нищо особено, както обикновено. Богатите станаха по-богати, бедните станаха по-бедни, щастието на едните се умножи, а нещастието на другите - задълба. Цялото това нещо протече на фона на един стандартен политически елит, който изгълта хиляди часове сутрешни блокове, хиляди часове политически предавания, хиляди страници интервюта, милиони ваши нервни клетки и общо взето накрая всичко си остана същото, каквото си беше. Тук-там имаше леки разтърсвания, които да възбудят гражданските ви чувства, като да кажем покачванията на определени цени и застраховки, но нещата са отдавна изпробвани и тук горе на политическите етажи се знае добре, че малко ще се попищи и малко ще се попротестира, но бурята ще мине, цените ще останат а малкото вълна, която е останала за стригане по вас, ще бъде поскъсена още мъничко.
Като цяло, в момента няма кой да измести онези, които са на власт, и максимумът, който може да се случи, е БСП и ГЕРБ да си разменят местата, което е общо взето все тая, понеже царува все същия олигархат, който дърпа конци и кукли много по-чевръсто и умно отколкото предполагате. Тук горе общо взето се действа на принципа на Кръстници, апартаменти, обръчета, приятели, калинки и общо взето цари едно ведро и бодро настроение. Баницата с късметите отдавна е добре разпределена: на всеки от вас се падат омазнени от олиото написани от опитна домакиня листчета, които ПОСЛЕ СЕ ПАДАТ НА НАС. Това е принципът, ще прощавате, но ние сме като цяло доволни.
Накрая, нека кажем някои неща от кумова срама: ние се славим с трудолюбие, солидарност, гостоприемство, вътрешна сила и най-вече - могъща история, която взе малко да се прецаква май в последно време, но вие все на това ухо спете и се радвайте, че сте наследници на толкова велики хора. Както уж е казал Чингиз Хан - "Тежките времена раждат силни хора. Силните хора създават добри времена. Добрите времена раждат слаби хора. Слабите хора правят пак тежки времена". При нас обаче силни хора така и не се появяват и целия механизъм по редуването на добро и зло, възход и падение, леко се е запечатал в най-ниската точка. Принципът е: управляват ви боклуци, вие ставате зле, те стават още по-големи боклуци, а вие ставате още по-зле. Това е всичко.
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
И така, бъдете живи и здрави и честита Нова година и въобще, нещо такова.
Автор: Райко Байчев
