Учените разработиха нова технология, която позволява създаването на триизмерен модел на човешкото лице по определен участък на генетичния код на неговото ДНК. Автори на идеята са група учени от университета в Пенсилвания, ръководени от Марк Шрайвер. Работоспособността на технологията е проверена от Шрайвер и неговия екип чрез създаването на повече от 600 виртуални изображения по ДНК, взето от доброволци на различна възраст, пол и етническа принадлежност. Получените образи били сравнени с оригинала и резултатите са впечатляващи.
Най-голямо приложение технологията ще има при провеждането на разследвания за създаване на образи на престъпници по образци от оставен от тях генетичен материал на местопрестъплението.
Работи се на принципа на нанасяне на ориентировъчни точки на модела на лицето. Общият брой на тези точки е около 7 000, което е напълно достатъчно, за да се пресъздадат всички основни черти на човешкото лице с висока точност.
С помощта на сложен математически модел, отчитащ пола, възрастта и етническата принадлежност на човека, изследователите успели да изяснят кои са наборите от гени, определящи ключовите черти на човешкото лице. Оказало се, че тези гени не са чак толкова много. По-конкретно – за точното възпроизвеждане на чертите на човек трябва да се проведе анализ на 20 ДНК последователности с по 24 елемента.
Към момента Шрайвер и неговите колеги работят върху усъвършенстване на технологията.
Следващата стъпка е да бъде увеличена разделителната способност на създавания модел на лицето, което ще бъде постигнато чрез промяна броя на точките от 7 000 на 30 000.
Според изследователите въпросната технология, комбинирана с технологията за триизмерен печат, ще помага не само за залавянето на престъпници, но ще има и други интересни приложения. С нейна помощ ще може да се идентифицира даден човек, ако това не може да бъде направено по никакъв друг начин. Например така ще се установява самоличността на хора, пострадали при катастрофи с влакове, самолети, при пожари и други нещастни случаи. Възможно е прилагането на технологията и в археологията, допълват учените.
Редактор: Анна Маринова
