Българите смятат за най-корумпирани политиците, лекарите и митничарите, следвани от съдиите. Освен това голяма част от сънародниците ни считат, че съдебната система у нас тъне в корупция, но пък се оказва, че хората не познават принципите на нейното функциониране. Това се налага като изводи от социологическото проучване на Агенция "Галъп интернешънъл", проведено сред 1605 души по телефона в периода 14-19 юли.
Коментар на редактора
Думата "Корупция" у нас отдавна е станала нарицателно за българската политика. И едва ли някой член на обществото може да бъде убеден в "добрите намерения" на поредния популист с народняшки говор и пухкава физиономия.
Гледайки всеки ден нашенския политик, говорещ през телевизора за великите дела, които върши, човек си дава сметка за грандиозното разминаване между видимите резултати и безсмислените постулати, излизащи от устата му. Разминаване, заметено под килима на задкулисието.
Сред гръмки фрази и обществени поръчки витае Корупцията - един от най-сериозните проблеми на страната, който продължаваме да търпим. Този от телевизора говори благоуханно, а след като завърши тирадата, която никой не слуша, отива да огледа с подчинените си далаверите на деня. "Висшата" Корупция е недостъпна за обикновения данъкоплатец, защото той дори не може да си даде сметка за размерите й.
Но разбира се, редовият човек не е подминат в най-честната страна на света. Той си плаща здравните осигуровки, но влезе ли по неволя в болница, карат го често пъти да се навежда за онези.. знаете, парите под масата. Тръгне ли да си дири правата по съдилищата, оттам му напомнят кой командва везните на сляпата Темида. Пробва ли да завърши нещо в университета, бързо налучква цената на успеха.
Не си ти, когато си честен!
У нас, уважаеми читатели, Корупцията като "жълта гостенка" се е настанила във всички сфери на обществено-политическия живот. Тя моделира особения тип хитро мислене и формира хладнокръвно отношение към отровената среда, чиито изпарения дишаме ден след ден. Без Корупцията като че ли не можем да живеем, не можем да си представим, че в някакъв момент тя просто няма да е определяща за битието ни.
В страна, в която да си честен е бич, наказание, проява на слабост, и дори малодушие, подмолният и пресметливият са издигнати на пиедестал. Облечени в бели манти, униформи, лъскави костюми или тоги, те са сред нас: чеда на Корупцията, извадила скелетите им от гардероба си.
Ето защо обществото ни е толкова чувствително, когато чуе "Корупция". И ако тази, "висшата" не я вижда открито, с другата се здрависва още щом излезе от дома си.
