Айнщайн беше казал, че лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Значи сме малко луди. Жалейката по невлезлите в парламента десни формации го доказва.
Много мощна е вълната на яд и съжаление, според която Реформаторският блок, "Нова република" и "Да, България" е трябвало да се обединят и така са щели да прескочат 4-процентната бариера. Което по всяка вероятност действително щеше да се случи. Само че въпросът, над който никой не размишлява, е колко дългосрочна и устойчива би била тази идея. От опита, който имаме досега - не много. Но малцина се опират на опита.
Без значение дали ни харесва или не, истината е, че в България виреят основно лидерските партии. Коалициите, събрани механично, за да могат да влязат в парламента, не свършват добре. Особено десните.
Реформаторският блок е най-пресният пример.
И там се събраха едни наглед съмишленици, с единни позиции и визии за бъдещето на страната. Уж се харесваха, уж все бяха десни, модерни, новатори в плановете си за реформи. И какво стана? Много скоро след създаването си реформаторите започнаха да дават разнопосочни сигнали, всеки да тегли към себе си и изобщо - ги изби на шизофрения. Със седмици и месеци не можеха да се обединят около общи позиции или да вземат общи решения. Вождовете бяха много, а индианците си правеха каквото си искат. Реформаторският блок се разцепи много преди партии да започнат да излизат от него. И това не беше нито неочаквано, нито нелогично.
Така не е и неочаквано, че нова дясна мега формация ще има същата съдба. Защото никой не трябва да се заблуждава, ще дойде време, в което Радан Кънев и Христо Иванов ще искат различни неща и няма да могат да се разберат. А да не говорим, ако към миш маша се прибави евентуално и Реформаторският блок, както искаха мнозина.
Дясното обединение щеше да влезе в новия парламент и това по всяка вероятност щеше да му е първото и последно влизане. Както стана с реформаторите. Защото шизофренията не се харесва на българските избиратели. Когато направиш грешки и няма кой да поеме отговорност за тях, защото уж сте заедно, но всеки си е по отделно и обвинява другия, хората престават да ти гласуват доверие. Това чака Христо Иванов и Радан Кънев, ако се обединят. В момента, в който различните им визии за някои неща изкристализират на повърхността, те ще подпечатат билета си за политическото бунище.
Затова нека десните формации продължат да се борят за доверието на избирателите. Би било хубаво онези, които не го получат, да осъзнаят непотребността си и да се скрият там, откъдето са изпълзяли. В крайна сметка хората, ако повярват масово на някого, няма значение колко други има в неговия политически спектър. Важното е онези, на които никой не вярва, да престанат да пречат и да престанат да агитират за изкуствени обединения, от които в дългосрочен план всички ще загубят.
Автор: Десислава Любомирова
Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край
Още: Борисов и фабриката на девети
