Не на медийното кръвопийство

Вчера беше беден от медийна гледна точка ден. Затова и личната трагедия на една млада жена дойде направо дюшеш на кръвопийците, които заслужават не името „медии”, ами „кофи за боклук”.

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Още: Борисов и фабриката на девети

Коментар на редактора

Драмата на младата Лидия беше експлоатирана докрай и отвъд всеки разумен край – така, както драмата на много други отчаяни от живота в България хора. Бяха вкарани редица гнусни предположения - стигна се дотам, че едва ли не някоя партия ѝ е подала кибрит с лого „ГЕРБ”, за да се запали, защото не харесва Бойко Борисов. И летяха „натуралистични” снимки, показваха се дори видеоклипове на ужасяващото деяние – без да се мисли, че това нещо може да се види от деца, без някой да си дава сметка, че заради тези кадри друг човек също може да си посегне на живота. Ей така, за малко трафик. А лавината от цъкания, за да бъде задоволено перверзното ни кътче от душата, наречено „воайорстване”, показва просто тъжната картинка – колко много хора са подвластни на тъмните си страсти.

Колеги, нямате ли майки, нямате ли бащи, братя и сестри, деца? Трябва ли да навирате в очите на всеки ужасяващите снимки с полуизгорено човешко тяло? Това е човек, за Бога – скъп на някого, майка, съпруга, дете на някого. Не помислихте ли за това, поне за секунда, преди да помислите за скапания трафик, за „реномето си” да сте първи, на секундата, на милисекундата, преди събитието да се случи дори? Осъзнавате ли въобще докъде се докарваме? Спомняте ли си, че медиите трябва да са и обществен коректив, а не само търговска сергия? Или това отдавна няма значение?

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ, са казали мъдрите хора. Ние не си помагаме сами – затова и ще сме си нещастни. Дано обаче Лидия се оправи и успее да намери смисъла. Дано го намерим и всички ние, които не спираме да го търсим.