Какво всъщност се случва със заболеваемостта от COVID-19 в България и как точно успяваме да се опазим благодарение на въведените от държавата мерки? Тези въпроси със сигурност си ги задават много и много хора, много и много пъти – сега, когато повечето българи си стоят вкъщи, както прави и голямото мнозинство от хора по света.
Какви са точните отговори, много малко хора могат да кажат – хора, които заемат ръководни постове в службите и органите, които следят за спазването на мерките. И затова думите буквално от тази сутрин (16 април) на главния секретар на МВР Ивайло Иванов втрещяват, макар и да отговарят на мислите на кой знае колко хора - по мое мнение.
Какво каза той – че здравният министър не уточнил изрично в заповед, че трябва да се проверяват и влаковете така, както личните автомобили и МПС-тата на КПП-тата по областните градове. Освен това Иванов попита като бъде установен някой, който лъже за основанието си да пътува, влакът ли ще бъде върнат? Стигна се и до обяснение как не можело да се правят КПП не гарите – признавам, там вече спрях да слушам, мисля, че е защото оглушах.
Няма да коментирам темата за проблемите с мозъчната недостатъчност в България и по света – всеки сам пред себе си може да го направи, защото това стимулира борбата с умствените липси. Но ще кажа друго – коронавирусът безпощадно ясно разкри едно нещо за обществото ни, а именно – отчетността. Не обичаме българите правилата и това е – всички българи. И не мисля, че е просто защото сме такива по природа – смятам, че много често е защото тези правила на хартия може да звучат красиво, но на практика стават неизпълними или изпълними с много големи усилия. Нямам изобщо предвид правилата за извънредното положение – имам предвид елементарни неща, като това защо не всички работещи в държавата са на трудов договор. Посочвам това отново поради въпрос към Ивайло Иванов – не мисли ли, че много от излъгалите в декларациите по КПП-тата, че пътуват по работа, всъщност не работят на трудов договор, но действително работят? Ами да, много ясно – обаче тук въпросът е защо е така? И отговорът не е само защото гадните работодатели искат да прецакат системата – отговорът се крие в много други неща! Като започнем с това какво става с данъците, които плащат и работодателите, и работниците и какво получават от държавата за това – какви пенсии, какво качество на здравеопазване, на образование, на грижа за децата. Това е въпрос на правила, спазвани и от данъкоплатци, и от държава!
Затова сега, все пак – не тръгвайте към влаковете, за да можете по-лесно да идете при някой (семейство, приятели, познати) за Великден. В извънредно положение сме – най-силната мярка е собствената ни отговорност! Но и не забравяйте такива неща като думите на главния секретар на МВР – България няма да е вечно в извънредно положение, но е редно обществото ѝ да се погледне най-сетне и да реши дали при, недай Боже, следващ път на извънредно положение ще иска всичко описано и в този материал, и в много други, да се повтори с още по-голяма сила!
Автор: Ивайло Ачев
