В края на миналата седмица почти незабелязано мина едно събитие, което във всяка друга страна-членка на ЕС щеше да е централно. У нас мина и замина като ... и аз не знам вече, трудно намирам думи.
Става въпрос за плана за възстановяване и реформи от коронакризата. План, който би трябвало да определя живота ни за години напред.
Почвам с простичък въпрос - колко от тези, които сега четат този текст, изобщо знаят, че беше представен такъв план? А колко разбраха какво включва той? И разбраха ли, че това всъщност все още е рамка, а не конкретен план.
Петък, 14:00 часа - това ли е времето, в което оповестяваш подробности за план, който би трябвало да се превърне в крайъгълен камък на живота, обществото и държавата ни?
Нататък - къде е човешкият ресурс в този план? Къде са хората? Например, в здравеопазването и образованието. От казаното от Дончев останах с впечатление, че основният фокус на инвестициите е в технологичната част. А хората, които ще я ползват и управляват тази технологична част, къде са? Или няма нужда, машините сами ще се оправят? Защото и сега по заповед РД-01-159/27.03.2020 на предишния здравен министър Кирил Ананиев в България има 7473 легла за заразени с COVID-19 в некритично състояние,а 1347 е броят на леглата, водещи се за "интензивни" - т.е. за болни в тежко състояние. И като стигнахме около 2700 хоспирализирани, от които 166, по Националната телевизия ясно показаха как точно се хоспитализира - на сегашния здравен министър му се наложи да заплашва публично, че наистина да се хоспитализира - колко ще е наистина ...
Та какво има в основите на спасителния ни план за здравеопазване? Има модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения. Има развитие на националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112. Има модернизация и развитие на психиатричната помощ. Има укрепване на капацитета на Медицинския институт на МВР за реакция и устойчивост при кризи. И няма нито една дума цялата тази модернизация кой ще може да я управлява и използва. Легла има - явно сами ще слагат диагнози и ще дават лекарства.
Като погледна образованието, виждам същото - "модернизация". Ако в "модернизация" не влиза и развитие на човешки кадри, значи едни пари пак ще бъдат потрошени. Милиарди. Ще има в нечии джобове, а при следващата пандемия пак ще си пишем във Facebook кога идва линейка, дали изобщо идва и дали изобщо някога ще дойде! А като гледам и ООН какво казва, такива неща като коронавируса сега може да станат начин на живот - защото много се модернизираме и малко се очовечваме!
Автор: Ивайло Ачев