При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ. Това гласи решението на Българската православна църква, с което, според мнозина, църквата направи официална предпоставка България да се счита не за република, а за монархия.
Коментар на редактора
Измислените драми и истерии са чест прийом на медийно поведение, когато предстоят важни събития. А сега предстои едно безспорно такова – 9 май, Денят на победата. Ще има парад в Москва, но кой ще отиде да го почете? Този исторически момент вече се превръща в политическа битка на глобално ниво - защото българският президент не иска.
За никого не е тайна, че противопоставянето между Русия и САЩ на политическото поле не е от вчера. И действията на Синода намирисват на етюд от тази продължаваща вечно пиеса. Което е единственото скандално в цялата работа – че пак някой отвън ни казва какво да правим по чувствителна, но далеч не определяща живота ни тема. Тема, която обаче може да се използва отлично за залъгалка и е силен коз на полето на политически игрички по остта ЕС – Русия.
Реално на никой здравомислещ човек не му пука като какъв ще се споменава Симеон от църквата. Не сме в Средновековието и църквата отдавна не определя живота на хората така, както тогава. Но въпреки това, тя си остава политически инструмент. Няма как да е иначе, след като векове наред развитието на цивилизацията е определяно от църквата – директно или не. Такава история не може да се пренебрегне лесно, колкото и полезно да е всъщност, ако стане. А символите са основният материал, на чиято основа се гради една от най-гнусните медийни характеристики - зомбирането на хората.
Далеч по-важно от това дали Симеон ни е цар или не например е, че шефът на отдел в „Кражби” на СДВР едва ли не кара хората в „Драгалевци” сами да хващат крадците, които ги тормозят. Но това няма значение, защото не предизвиква спор, личен проблем е за определени хора. Докато Симеон може да бъде използван за символ, има и куп всезнайковци, които ще раздуят достатъчно темата. На неадекватното поведение на шефа на СДВР какво да му раздуваш – всички сме свикнали, че това е нормално, това се очаква от български държавен служител. Друго си е да сипеш дитирамби или хули за решението на Светия синод – така се създават герои или се съсипват образи, така се прави политика и се формират механизмите да се докопаш до властта, до парите. Любимата игра на политиците чрез медиите.
