Валери Симеонов шумно обвини премиера Борисов във всички грехове - еднолично управление, ликвидиране на държавността, популизъм, махане на ключови експерти, за да запази имиджа си, липса на важни реформи, нищоправене и суета, а дори Бойко бил толкова зле, смята Симеонов, че без да иска превърнал БСП от слаба в силна опозиция.
Общо взето все неща, които ги знае всяко хлапе - но има нещо дълбоко и интимно вълнуващо да ги чуеш от устата на вицепремиера и основен коалиционен партньор. Или може би след дълъг размисъл Симеонов просто е разбрал, че да затвориш дискотеките на Слънчака е далеч по-сложна задача, отколкото да закриеш 44-ото Народно събрание. А човекът иска нещо да затвори, решил си го е.
Оттук насетне пред Бойко Трети - пред угрозата във всеки момент да изгуби мнозинство в парламента - стоят два варианта.
Единият е добре познатия сценарий, в който гордо се подава оставка, с намръщен поглед и сигурна вяра в "мъдростта на българския народ", който юнашки ще върне кумира си на власт с поредните предсрочни избори. Евентуално ще се обиди на Сашо Диков от въпроси на пресконференция, после ще заеме наставнически тон, че е много по-трудно да се управлява, отколкото да се стои в опозиция, ще се състави един занимателен сантимент за посветения държавник, който самотен обикаля ъглите на в къщата си Банкя, пожертвал личен живот, щастие и удоволствийца, за да води самоотвержено клетата и осиротяла без него страна. А ако всичко това не свърши работа, ще се стигне до опорната точка, от която с лост и по Архимед се повдига целия електорат - че по-добре той, отколкото БСП. В този случай тънката сметка правилно ще отведе до обетованите гаранции на раздутата от ГЕРБ администрация, която е инсталирала партийци сред кажи-речи една трета от населението, ще се намеси вече отиграното пазаруване на гласове тук-там, а един неуморен и бродещ из комитетите по страната Цветанов ще тръгне да мотивира партийните ядра. Този инфлуънсър на провинциите пак ще свърши работа, би се надявал Борисов, викайки "Цецоу" от терасите на страната и прибирайки Цецо при себе си както играч събира бойните си единици в компютърна игра.
Цялото това блаженно преиграване на историята обаче едва ли ще се случи. И на Борисов отново би му се наложило да опира до коалиция. Тоя път обаче няма патриоти и реформатори за патерица, нито толкова много ненормалници в страната, които да го бетонират като еднолична власт. Тогава?
Останаха ДПС. И изглежда все по-възможен вариант. Да сте чули скоро Борисов да е говорил за тях? Нито дума. Фиксациите върху Румен Радев и Корнелия Нинова отдавна изместиха антагонизма с Доган и Пеевски, който е ясно, че се спазва само пред камерите. Борисов дълго време се пазеше от коалиция с ДПС, защото знаеше, че така ГЕРБ ще умре. Но когато на ГЕРБ така или иначе му се вижда края, изглежда примамливо да изкараш един последен валс и мандат с партията, която, както беше рекъл Доган, "разпределя порциите в държавата". А няма по-сладка власт от тази с ДПС до теб. Сигурност, блаженство, умерен тон. Няма го невротизма на патриотите, елитаризма на реформаторите. Нещата протичат спокойно, леко, в една необезпокоявана и тиха гробница на потайностите, която навремето гарантираше кроткото управление на БСП и после тройната коалиция. Дори може да се върне Лютви Местан - така ни липсва онзи нежен, бавен и умерен тон, който действа по-добре от валериан преди лягане. Готови ли сме за Борисов IV?
Питайте централата на "Стамболийски".
Автор: Райко Байчев
