В тукашната "Игра на тронове", която навлезе в един много силен откъм интриги и неочаквани събития сезон, на върха на всички зрелища стои сблъсък, който никой не би се сетил да прогнозира - между Пеевски и Доган.
Избързвам с една забележка, която не бива да си спестяваме. Неизбежно е да те налегне една дълбока гражданска депресия при осъзнаването, че нито протести, нито масово недоволство, нито огромният репутационен удар, който бунтовете от лятото на 2013-та нанесоха върху този човек, имаха търсения ефект. Тъкмо обратното: след тях неговата шеметна кариера, която и без това се развиваше със страхотно темпо, дори се ускори по две, и от шеф на ДАНС, в какъвто той не успя да се превърне, стана общо взето най-големият и злокобен фактор в съда и прокуратурата. Без да се налага някой да го предлага, като онзи сламен Орешарски, от парламентарната трибуна. Оказа се, че нито санкциите Магнитски, или пък санкцията на гражданското общество, могат да изхвърлят Пеевски. Може само Доган и то по прословутия цитат на Тарас Булба - "Аз съм те родил, аз ще те убия".
Сегашният конфликт обаче роди и един много любопитен политически персонаж - внезапният благородник. Това е партиен човек, който в последните 20 години не е гостувал нито веднъж в сутрешен блок, не е отговарял на нито един въпрос, който да не е протоколен, и е разцъфтявал или като кмет, или като мълчалив фикус в Народното събрание, защото ДПС винаги е била полусекретна партия, чиято публичност наподобява публичността на сектата. Сега този човек говори за Пеевски като внезапно осъзнал се. Разбрал е от три седмици, че Пеевски е мафиот. От три седмици смята и че той няма място в ДПС. Вече двайсет дни са минали, откакто е готов да защити структурите на партията от силовите му методи. Освен всичко открито признава, че Пеевски е кукловодът на прокуратурата. Такъв преял с власт човек, възмутен е внезапно осъзналият се благороден депесар, въобще не трябва да заема публична длъжност и от него да зависят държавните дела.
Сегашният критик на Пеевски не е забелязал също санкциите по закона Магнитски. Не е имал мнение по въпроса за преходът на ДПС от партия, която защитава българските мюсюлмани към корпорация. По-дълго заседялите се, и направо ферментирали от престоя си в парламента многомандатни депутати, отварят уста за пръв път, за да кажат нещо, за което са мълчали през целия си живот. Едновремешният Станишев се оказа прав - първо Пеевски е изпитал катарзис.
Сега всички останали.
Автор: Райко Байчев
