Невероятното фиаско, което произлезе от "Величие", бе наистина епохално. В това отношение името на партията не подлъга и появата ѝ в политиката не се задоволи с незабележимо присъствие. Подобриха се сума ти рекорди - най-бърз скандал между лидери, най-скоростен разпад на парламентарна група, най-светкавично разочаровани избиратели. Ако не сте следили "ранното Величие", да напомня - преди изборите тандемът Марков-Михайлов твърдеше, че обхватът на очаквано въздействие на партията върху политическия живот се простира на между 50 и 100 години, а целта им е да станем лидери в Г-7. На фона на днешните събития има някакво гениално разминаване между популизъм и реалност, между фантазия и факт: те никога не са съществували в чак толкова раздалечени вселени.
И не само това. Екзотиката, освежаването на политическия живот с появата на Марков и Михайлов пак не е онази, която избирателите им са очаквали, но задмина най-развинтените въображения. Човек с огромен кръст на врата вечер чете Псалтира във Фейсбук, а сутрин проклина телевизии. Статусите му приличат на извадени от книга със заклинания и на реплики на сърдит тийнейджър. Обявява себе си за "ледоразбивач", за човек, който ще преобърне представата за политиката, седмица по-късно предишната му агресия към Борисов и Пеевски се преобразува в немощни нападки основно към журналисти, защото... задават въпроси! През това време другият живее в замък, който никой не знае как е построен, хапва фъстъци пред камерите и докато възхвалява семейните ценности, тръби, че няма нищо по-хубаво от това да има по една жена за 365-те дни от годината.
Кулминацията идва. Единият твърди, че отвличал собствените му депутати, другият, че го е заплашвал със затвор, смърт и унижение; обиждат се на бедност ("няма пари за едно кафе"), глупост ("семпъл ум"), обикновеност ("той е просто член на партията") и едно, дето не го схващам ("той е човек с посткомунистически възгледи"). Зад двамата застават различни инфлуенсъри, които говорят за политика така, сякаш всеки момент ще те пребият - Киро Брейка и Симо Тека. За да проследиш цялата драма, трябва да отделяш по четири часа всеки ден за влогъри, а за да ѝ се насладиш в Пантеона на забавлението още четири да разглеждаш мемета.
Може да се продължава дълго. И всеки път ще се доказва едно и също - че абсурдът на българския политически живот винаги е по-изобретателен от онова, което сме предполагали за него - и то след години сериозен тренинг. Една мания за величие, както я беше нарекла Веселина Седларска, приключи.
Очакваме следващата.
Автор: Райко Байчев
