Кървавото писмо на Хазарта: какво каза и какво пропусна

Ицо Хазарта направи две изявления в последната седмица, по повод концерта му като част от предизборната кампания на ГЕРБ в Самоков. В първото думите му, че не знаел твърде добре, че това е свързано с ГЕРБ, при положение, че излязоха снимки, на които се виждат огромните сини плакати зад гърба му докато пее, нещата изглеждаха като недобре скалъпено обяснение. Във второто обаче стана ясно нещо друго, което до преди това само се загатваше - че между него и подкрепата му за градската десница е свършено. Реакциите към това, което направи, бяха смесени, но си заслужава всяко негово становище да се прегледа едно по едно. 

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Още: Борисов и фабриката на девети

За кое Хазарта е прав и за кое не?

1. През 2013-а осъзнах, че не е редно почти всички артисти в България да си мълчат относно ставащото в политиката в страната ми. Заявих публично на доста места подкрепата си към ДСБ, после – и към Реформаторския блок. Давах интервюта заедно с лидерите им, те идваха по концертите на „Ъпсурт” и се снимаха с мен, и си качваха снимките по социалните мрежи, и ме цитираха под път и над път. Хората приеха, че съм един от тях. Когато ги атакуваха – защитавах лидерите им по интервюта, по медии и по социални мрежи. Никога не поисках и стотинка за това, понеже за мен то не е бизнес, и съвестта ми не го позволи – това половината хора не го повярваха, а другата половина казаха, че съм луд.

Коментар: За снимките на Радан Кънев и Трайчо Трайков на концерт на Ъпсурт, Хазарта е напълно прав. Цялото нещо, гордо шервано от тогавашните лидери на градската десница, изглеждаше комично - отиваш на концерт на Хазарта и се щракваш оттам, за да обвържеш собственото си и мимолетно присъствие в политиката с него - мимолетно в сравнение с "Колега" и други социални евъргрийни, които, по законите на изкуството ще надживеят не само тях, а и много други, за които със сигурност ще може да се казва "не ме занимавай с глупости". Това, че Хазарта ги подкрепяше не означаваше, че те могат да си го приватизират с повод и без повод като бард на собственото им политическо битие и убедено да твърдят, че те са всичко онова, за което той не пее и ще се борят срещу всичко това, за което пее. Оказа се, разбира се, че не са. 

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Нататък: 

2. След простотиите на „Да, България“ и на моите избраници през 2017-а аз, както хиляди други хора, останах изумен как е възможно това да се случи. Имаше два варианта – тези или са нереално тъпи, или просто играят роля в нечии сценарий. И двете не ме устройваха, но реших, че не е редно да обиждам и да преча. Прецених, че трябва да замълча – все пак там има много мои приятели, защо да ги насаждам така… дай да си гледам моята работа и да не се излагам.

Коментар: Тук визира последните парламентарни избори, на които "Да, България" и "Нова република" се явиха по отделно на изборите и пропуснаха да влязат в парламента заради разцеплението си. Това действително бе нереална тъпота, която е и големият проблем на десницата - че принципната многогласност, макар и пасваща на идеалистичните представи за партия, която не следва сляпо лидер тип "вожд" от типа на ГЕРБ, много трудно води до добър изборен резултат, а на всичкото отгоре толкова убедително се доказва години наред като прагматично проваляща се, че е изумително как урокът продължава да не се научава и продължава да възпроизвежда една и съща грешка повече от десетилетие. 

Нататък:

Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?

Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа

3. Миналата седмица приех да пея на концерт, организиран от ГЕРБ в Самоков. Поставих условие да не агитирам, да не се снимам с кандидат – кметове и да не използват името ми за политическа пропаганда. Отивам, пея си песните и си тръгвам. Хората приеха тези мои условия и ги изпълниха. Отказвам площадни мероприятия в големите градове – не би било честно спрямо хората, които дават пари за билет в залите, или за вход в заведенията, в които пея. В повечето малки градове в България обаче концерт на площада е единственият начин да имаш концерт, и който твърди друго – лъже, или просто си приказва.

Коментар: Това вече няма никакъв смисъл. Поставяш условие да не агитираш, но си на събитие с такава цел и си гвоздеят на програмата. То и това остава - Хазарта да каже от сцената - Гласувайте за ГЕРБ и за техния кандидат на местните избори! Също така идеята, че един вид става дума за благородно събитие и единственият ти достъп до бедните райони и техните площади е да попееш на избори, изглежда неубедително. А условията "Да не ползват името ми за политическа пропаганда" при положение, че си се изтъпанил на същата сцена, по която броди Ангелкова и има 5 метров герберски плакат зад гърба ти...хайде сега. 

4. Свободолюбив художник на заплата в „Булгаргаз“ качил снимка от концерта в Самоков и коментирал как духам. Една госпожа писала за двете ми лица. Видях, че десетки хора споделят тези постове и коментират моята продажност. Нещо веднага ми направи впечатление – тези хора бяха фенове или членове на „Демократична България“, виждаше се на профилните им снимки. Разбирайки, че с моята постъпка съм ги обидил, седнах и написах пост, в който обясних защо съм бил на този концерт. Извиних се на всеки, който се е почувствал засегнат от решението ми да бъда там.

Коментар: Принципно вярно. Обаче твърде ясно си личи как разривът между Хазарта и тях се случи именно така - малко лично, от обида и его, реактивно. Направил е Хазарта това, после разгледал във Facebook тези, които са го плюли, видял, че са привърженици на десницата и се ядосал много, казал си, затова ли аз ви подкрепях толкова години, че сега да плюете върху мен, айде, край, чао, пак ще ида в Самоков. 

5. Реших да потърся в интернет как стоят нещата с други изпълнители. Най-великият български певец Васил Найденов в същия ден пее в Ямбол на концерт на кандидат-кмет, подкрепен от ДПС. D2 са в Смолян, на концерт на „Новото време”. Миро от „Каризма” – на концерт на партията на Марешки в Пловдив, а предишния ден – в Плевен на концерт на ГЕРБ :) И доста други, списъкът е дълъг.

Коментар: Тук със сигурност не е прав, освен за това, че Васил Найденов е най-великият български певец. За разлика от всички изброени, част от престижа на Хазарта, а дори някои биха казали - по-голямата част от престижа - се дължи именно на това, че тъкмо той, само той, той и никой друг, никога няма да направи това. Песните на D2 и Миро от Каризма са едно, социалният рап, който гради авторитета си тъкмо в мощното дефиниране на всякакви политически разломи и постепенно, независимо дали Хазарта цели това, се превръща в химн на същите разломи, съвсем друго. Има разлика в това дали D2 ще изпеят "Ледено момиче" покрай политическа кампания или той ще изпее "Колега" и "Имам човек" по време на политическа кампания. Списъкът с музикантите, които го правят, е наистина дълъг, но Ицо Хазарта е Ицо Хазарта защото се знае, че никога не би станал част от този списък. 

6. На хора, които искат по-високи доходи, по-добри пътища и по-малко празни приказки – вие им говорите за Истанбулската конвенция, за тротинетки и за права на гейовете. Всичкото това – докато седите из софийските кафенета, цъкате с телефоните и тъжно обяснявате как София се е напълнила със селяни.

Коментар: Право в целта. Хлъзгането по политкоректното има много по-сериозен недъг от самото политкоректно - и той е, че точно тук то е най-нелепо, тъй като има да се решават брутални проблеми, за които десницата от години не проявява нито нюх, нито разбиране: за нея почти не съществуват пенсионери, не съществуват социално слаби, не съществува провинция, не съществува маргинализация: тя предпочита да бди над "изми" и да размахва назидателно пръст по въпроси, припряно пренасяни от западноевропейски дебати в балкански контекст, в който изглеждат с толкова смешна ефективност на приоритизацията, че чак е чудно как това продължава да не им прави впечатление. И това действително идва от комбинацията между разглезен лайфстайл и липса на въображение за всичко онова, което става извън петте маршрута около "Графа" и Народния. 

Автор: Райко Байчев