Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кубрат да заляга над боксовите учебници!

16 ноември 2014, 11:02 часа • 8996 прочитания

Спортът е феномен, защото пали емоцията така, както малко други неща я палят. Това отново беше изпитано от милиони българи късно вечерта снощи, които застанаха и стискаха палци на един от вече малкото ни елитни спортисти – Кубрат Пулев. За съжаление той загуби тежко от световния шампион в тежка категория Владимир Кличко.

Коментар на редактора

Благодарим ти, Кобра. За изживяването и за мъжката реакция след загубата. Боксът отдавна не е просто спорт, а и шоу, затова и съм сигурен, че след като всеки е преспал, ти е простил леките изхвърляния от сорта на „Кличко имаше късмет”. Когато си понесъл поне четири тежки удара в главата от човек, известен с прякора „Доктор Железен юмрук”, не може да се очаква да говориш като професор-анализатор веднага след края на мача. Но Кубрат ще се научи – тепърва ще има да играе големи мачове, защото баланс 20-1 в професионалния бокс няма как да се направи, ако си просто някакъв си бияч.

От спортно-техническа гледна точка Кубрат загуби катастрофално и това беше очаквано ИЗВЪН България – от хората, които са най-точният барометър, защото поставят парите като оценка т.е работят на най-професионалното възможно ниво, а именно - букмейкърите. Те дадоха на българина средно коефициент 5,50, което е показателно за очакванията на истинските разбирачи – малък шанс. А Пулев оправда прогнозите със залога на тактика абсолютен ва банк, без да има съобразяване с противника. Кобрата тръгна на бой така, сякаш е в селската дискотека и е най-великият – а не е. И не се съобрази, че Кличко е класа, каквато рядко се вижда в бокса – само цифрите на Владимир трябваше да са достатъчни, за да се мисли много повече и по-здраво каква точно да е тактиката, каква да е всяка стъпка на ринга, всяко вдишване, всяко движение. Това е професионализмът, а снощи не го видяхме – и затова огромна вина имат „Зауерланд”. Подготовката за мач е дело на треньорите, те определят тактиката, те намират слабите страни на противника, те показват силните. Къде спа треньорският щаб, та накара Кубрат да тръгне така напред, да се наниже на юмруците на Кличко? Не отчетоха ли, че украинецът е пет години по-възрастен, че трябва да има по-дълъг мач, за да може да се поумори, в началото Кубрат да играе повече с крака, да не допуска много клинчове, да изтощава противника с движение, не толкова с удари, да започне да атакува по-напористо чак след шести, седми рунд? А не с рогата напред веднага ...

Когато колата се обърне, пътища много. Надежда обаче Пулев да си вземе поука има – дори в мъглата и амока на боксовата треска след мача той призна, че не е доволен от себе си и със сигурност осъзнава, че тактиката „да разбиеш стената с глава” му изяде точно главата. А това е най-важното – победите са сладки, но загубите учат, особено тежките. И който си научи урока, след това става велик. Време е Кубрат да учи! И да се научи, че след мача вече се говори реално - защото Владимир Кличко му показа уважение, а Пулев говореше за късмет. Какъв късмет, когато са те проснали четири пъти на ринга? Именно заради тези тежки удари, които му направиха главата мека, все пак можем да простим на Кубрат, че се изказа толкова неподготвен - ясно е, че в този момент не е бил с всичкия си.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес