Митрофанова щяла да затваря посолството, стана ясно вчера. Това със събирането на цирка може и звучи примамливо, но далеч не е толкова просто за изпълнение. Преди всичко процедурата е твърде рискована и издава слабост. А Матушката, великата, не може да си позволи да изглежда слаба пред България, малката държавица.
Самите руснаци, живеещи у нас и използващи България като вход към Европейския съюз, няма да бъдат никак доволни от идеята на посланичката. Затваряне на посолство не е шега работа. С Русия сме имали дипломатически отношения дори в периодите, в които сме били де факто военни противници. Тоест, Митрофанова рискува наистина много. Особено ако това нейно изявление не е съгласувано с началниците в Москва.
Защото имаше и едно друго изявление, насочено към българския премиер, когото тя нарече "чиновник". После взе да се обяснява, че на руски думата не се смятала за обидна. Самата дума едва ли е обидна, ако се употреби по адрес на чиновници, на администратори или служители. Но по отношение на премиер на която и да е страна е повече от обидно. А е нагло да говори как Кирил Петков "ако беше променил риториката си, щеше да има по-дълъг политически живот" - това вече показва защо тоягата следва да влезе в действие.
И още - при директен въпрос дали може да гарантира, че никой от изгонените не е работил против интересите на България, руската дипломатка взе да говори как всеки работел за собствената си страна. Интересът на Русия сега какъв е, когато е буквално терористична държава, бомбардира цивилни постоянно и прави неща като Буча, Ирпен, Краматорск, Кременчук? А Путин лъже ли лъже!
Високомерието на госпожата неведнъж е дразнило българската аудитория. Знаем, че за нея с пълна сила си важи изразът "курица - не птица". Но България отдавна вече е "заграница" и не минава номерът с големия брат, който може да сгълчи малкия, когато си поиска.
Впрочем, според дипломати последното изказване на Митрофанова е достатъчно, за да я експулсираме. Защото България и Русия сигурно биха могли да работят по-добре при друг посланик. Моментът е твърде деликатен и скандални изцепки не са добре дошли за двустранните отношения.
Никак не е дипломатично с назидателен тон да обясняваш на правителството на суверенна държава какво да прави. В съветската школа обаче явно е много разпространено още от времето на Хрушчов. Христоматиен пример как не се прави дипломация е случката, когато в ООН той събува обувката си в залата на ООН по време на тържествено събрание и започва да удря с нея по масата, за да прекъсне оратора.
Митрофанова е достойна наследница на Хрушчов.
Но за разлика от неговото време, днес нещата стоят по друг начин. Русия, колкото и да е велика, не обитава планетата самостоятелно. И колкото и да я дразни този факт, всяка държава е равнопоставена с нея.
Вече се чуха и гласове, че ако актът, замислен от Митрофанова, се реализира, за България ще настанат тежки времена. Че вече ще се превърнем в реален враг на Русия, а тя за нас - в реална заплаха.
На тези опасения можем да отговорим, че няма по-пагубно за една държава от това да загуби достойнството си. Няма по-унизително поведение от доброволно наведената глава. И понеже десетилетия наред сме го правили, дошъл е моментът да си я държим високо и да пратим руския посоль при руския корабль - да си набере нахут.
Автор: Стефан Стефанов
