В политиката няма място за вакуум; съществуват отдавна няколко ниши, които нямат общо с учебникарски понятия като десни, леви, центристи, християн-консерватори и прочие; поне у нас. Партийната принадлежност е нещо далеч по-стихийно, рудиментарно. ГЕРБ не са дясноцентристи, а са "доверие в силната фигура на Бойко Борисов", БСП не са леви, а са "носталгично реактивен вот за това, че Корнелия Нинова все пак е доста по-добра от Михаил Миков", ДПС не са "либерали евро атлантици", а "абе дай да си гласуваме за нашите, че да ни представляват за всеки случай". Разбира се, към всички тези спонтанно-народняшки дефиниции е редно да се добави: "и като цяло крадат и разлики няма", но не за това става дума сега.
Става дума, че една от най-големите ниши, тази на патриотизма, започва да губи собствените си авторитети. Фигурите на Сидеров, Симеонов, особено Каракачанов. Вероятно единственият с шанс на оцеляване е и най-опитният в тази работа - Сидеров. Нито "Атака" обаче, нито НФСБ, да не говорим за ВМРО са онова, което бяха.
Кой е кандидатът да се усвои всички тези опразнени пространства? Забележете какво става на 3-ти март. Волен Сидеров е пред паметника на цар Освободител в София. Не беше ли близо цяло десетилетие тъкмо той на Шипка? Какво по-обичайно, установено и сигурно има от това "Атака" да са точно там? Сидеров обаче прави друго: цялата му реторика се измести в друга посока - от националистическа, към дълбоко оране в плодотворната бразда на антагонизма Русия-Запад. По време на акцията на "Атака" пред Народното събрание имаше няколко малки български знамена и един голям руски флаг. Сидеров всъщност инсталира нов тренд, който заявява следното: да си русофил е по-важно отколкото да си националист. И нещо повече: да си русофил те дефинира като националист, двете са абсолютно неразривно свързани. Това със сигурност е умен ход; Волен добре знае как да проследява определени нагласи и да извлича от тях максимума. В същото време обаче това е и поемане на риск: онзи старият национализъм, тип "Атака" 2006-2012", в момента е напълно свободен. Неговата реторика беше нещо от рода на: "България преди всичко, независимост от всякакви влияния, силна държава, национализация на това-онова, изгонване на тези и онези чужди интереси и само напред братя". Дали например "Възраждане" ще успеят да се внедрят тъкмо там, където "Атака" и другите отдавна ги няма? Евроизборите ще са първият тест.
Автор: Райко Байчев
