В днешния епизод на „Видимо и невидимо“ Мариана Мелнишка насочва вниманието на зрителите към дълбокото и често премълчавано минало на България. Чрез погледа към книгата „Горещо червено“ на журналистката Ивайла Александрова предаването ни среща с трагичната съдба на Райко Алексиев – една от най-впечатляващите фигури в българската културна история.
Книгата „Горещо червено“, чрез документални архиви, спомени и разказите на Весела Алексиева – съпруга на Алексиев, е резултат от деветгодишно разследване. Тя проследява съдбата на интелектуалци, унищожени по време на червения терор след 1944 г. и хвърлят светлина върху ужасяващи събития от този период. Книгата не е просто биография, а мащабна панорама на политическите убийства и преследвания, които са оставили трайна травма върху националната ни памет.
През спомените на Весела Алексиева, събрани в драматични 20 часа разговори, и през личната ангажираност на авторката, книгата навлиза в психологическия механизъм на страха, омразата и предателството. Свидетели, документи, протоколи и гласовете на деца на жертвите и палачите се вплитат в повествование, което е едновременно покъртително и задължително за разбиране на българската история. Още: Доц. Огнян Минчев: Черно море е прекалено малко за да събере големите руски имперски амбиции (ВИДЕО)
Авторката разказва за трудния достъп до архивите на ДС и МВР, когато досиетата все още са били заключени в мазетата на институциите, а всяка нейна стъпка е била наблюдавана. Но още по-ценен е човешкият пласт – спомените, болката, и нуждата тези травми да бъдат разказани, за да не останат в сянка.
Александрова припомня за художника, карикатуриста, сатирика, наричан "човекът-вестник" Райко Алексиев, който става символ на преследваната свобода на изразяване. Изтезаван до смърт, по свидетелства, включително и на Радой Ралин, от хора, които са му били близки по идеи, живот и дори дрехи – неговото палто буквално е носено от един от палачите му след убийството. Картината е ужасяваща, но и показателна за безпощадната логика на идеологическата чистка.
Мариана Мелнишка и Ивайла Александрова не спестяват нито фактите, нито емоциите. Те говорят открито за масовите убийства на интелектуалци, духовници, политици и културни дейци след 9 септември 1944 г., за делото №6 срещу над 100 български творци, за предателствата от колеги, които по-късно се издигат по върховете на новия режим. Ужасът е описан с документална прецизност, но и с лична болка.
Посланието на Александрова е силно: паметта има спасителна функция. Не бива да прикриваме сенките, да забравяме или идеализираме. Истината трябва да бъде казана – с имена, с факти, с човешки глас. Защото иначе оставаме в капана на повторението – от 1923 до 1944, и след това… до днес? Още: НАТО под напрежение: Тръмп, Русия и цената на съюзническото доверие (ВИДЕО)
Книгата „Горещо червено“ не е просто исторически документ. Тя е глас на съвестта, паметник на заглушените гласове и зов за отрезвяване. А предаването „Видимо и невидимо“ доказва отново защо е необходимо – защото истината има значение.
Целият разговор на Мариана Мелнишка и Ивайла Александрова гледайте във видеото.
