Когато в Европа протестират, те протестират. Миналата седмица Франция беше буквално блокирана заради координираните стачни действия на служителите в железопътния и въздушния транспорт, както и в публичния в много градове в страната, включително Париж. По същото време в Европейския парламент в Страсбург се провеждаше Европейското младежко събитие, на което присъстваха 7500 души, сред които представители на неправителствени организации, евродепутати, журналисти, активисти и предприемачи. За много от тези хора протестите на синдикалните организации във Франция определено се превърнаха в проблем. Полети и влакове бяха отменяни почти без предизвестие или закъсняваха, градският транспорт не работеше.
Но за какво протестират? Стачките във Франция се случват заради планираните от правителството на Франсоа Оланд изменения в трудовото законодателство, които касаят промени в 35-часовата работна седмица. Целта на измененията е да се даде по-лесна възможност на бизнеса да наема и уволнява служители, а правителството заявява, че реформирането на трудовото законодателство ще даде възможност на компаниите да предлагат повече постоянни, а не както сега временни договори на служителите си.
Заради масовите протести в почти всеки засегнат сектор правителството се отказа от част от плановете си. Въпреки това синдикалните организации и студентите продължават с протестите, като много от тях са доста ярости и включват намесата на полицията. Тази седмица Франция пострада от недостиг на гориво заради стачните действия на шест от осемте рафинерии в страната, а този четвъртък и петък синдикалните организации на жп служителите ще продължат с редовните си двудневни протести, които блокират транспорта във Франция.
Когато има протести в Европа, всички се тревожат. Там протестите са сериозни; има доста бой с полицията, хвърляне на коктейли "Молотов" и чупене на коли. Впрочем и Гърция си е баш в Европа по този показател. За европейските разбирания всеки протест или стачка си е като малка Френска революция. Хората са свикнали да се борят за правата си, а дори и от бизнес гледна точка действията да не изглеждат оправдани, хората знаят, че трябва да защитават дадените им привилегии. Виновни ли са гърците, че недалновидното им правителство е задлъжняло с милиарди евро, паралелно давайки социални помощи по 1500 евро, за да спечели народната любов? Виновно е правителството, казват сега гърците и протестират. Както и французите ще правят редовно тази година.
Нашите протести са мирни. Този феномен не е характерен само за България, но може да се види в Македония и Сърбия и в други посткомунистически страни. Ние, явно, толкова отвратени от насилието и толкова желаещи да се покажем демократични, забравяме, че Френската революция е била насилствена. Както и Октомврийската, впрочем... Както и всяка революция. Промени се правят, когато тези от другата страна на барикадата се стреснат, когато видят, че има отпор. А не песни.
За съжаление, в битките се правят жертви, и може би ние трябва да жертваме спокойствието си. Може би трябва да се учим от българските полицаи, които заплашиха да блокират границата миналата година. Координираните действия винаги плашат, а така се оказва натиск. Ето, френското правителство се отказа от някои от предложените законодателни промени.
