У нас легалните неща никога не са били особено печеливши. Ако живееш и работиш честно, системата ти намира цаката и в определен момент имаш два избора - да виеш от мизерия до дълбока старост или да грухтиш сито край копанята, докато играеш по нейните правила.
Тази проста истина живелите и израснали в чужбина дълбоко не я разбират и изобщо не предполагат до какви мащаби са стигнали метастазите на нещото, което от благоприличие наричаме статукво, а то си е мръсна кочина.
Затова можем само със съчувствие да приемем решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков, по една чиста случайност съвпадащо по време с предизборната кампания. В която, както твърдят социолозите, формацията на Кирил Петков и Асен Василев заплашително върви нагоре.
За какво им трябваше да обявяват тези проценти? Навлякоха си само неприятности. Процентите в една кампания са като парите в банката - трупай ги и си трай. Но от "Промяната" ги разгласиха шумно, предприеха атака и най-логично беше да ги плеснат през ръцете. И ГЕРБ, и БСП, и ДПС. Че и Костов ги обвини в говорене на неистини. Но дали са честни тези симпатични млади хора е едно, а дали познават терена, на който са попаднали - съвсем друго.
Факт е, че в момента, в който направиха заявка за участие в политиката, обърнаха срещу себе си всички останали. Защо? Защото се видя, че хората с икономическа власт, хората с достатъчно ресурс да влияят върху политиката, решиха да заложат на тях. Тоест, и на тях. И това моментално ги превърна във враг на всеки, мечтаещ да се уреди с порции и категорично отказващ да ги отстъпи или сподели.
Пред закона всички сме равни и въпросът с гражданството на Кирил Петков беше нагледен пример за това - сгазил си лука, приеми последствията.
Но хайде да се опитаме същия този Закон по същия равен начин да го приложим към чекмеджетата, кюлчетата, къщите в Барселона, петтерасието и раздаваните между шепа хора милиони. Или успял млад мъж едновременно шеф на ДАНС и депутат? Къде си, Законе? Страхуват ли те?
Използването на бюрократични и административни хватки е само част от широката палитра похвати, които статуквото ползва, за да оцелява и да се мултиплицира. Че не си част от него се разбира по две неща - понатупват те НАП и прокуратурата, а пък съдът отсъжда напълно независимо, че който и да си, за каквото и да си дошъл, вече можеш да си ходиш. Да, така е у нас. Уелкъм в родината на всички, решили да се върнат и да я променят.
Голяма част от експертите коментираха, че "Промяната" се е появила в отговор на общественото очакване, че само някой, дошъл от чужбина, може да побутне добре циментираната корупция. Дали целта не е точно да се разочароваме за пореден път от този тип попълнения? И да се примирим с "това, което имаме като политици"?
Ако Конституционният съд беше взел решение, обратното на вчерашното, нещата биха стояли иначе. Решението обаче положи един мъченически ореол върху "Промяната" и само придаде добавена стойност към съществуващите симпатии.
Не разбраха силоваците, че само с мускули не става, трябва и акъл. Наказателните мероприятия често имат обратен ефект, защото повечето хора съчувстват на бития, а не на биещия.
Затова опитът Кирил Петков да бъде дискредитиран и съответно - дисквалифициран, е само формално успешен. Сгафил с бумагите или не, по-важно е какво прави, какво иска да прави и как точно.
Атаките към "Продължаваме промяната" и персонално към президента Радев навеждат на мисълта, че всеки, решил да рути кочината, трябва да го прави тихо, стъпка по стъпка, почти нелегално. До момента, в който количествените натрупвания са достатъчни за качествени изменения. Тоест, за сериозна "Промяна", а не за тестова. Системата е тествана и винаги е показвала, че умее да реагира.
Това, разбира се, е шега. Нелегалната борба отдавна е в миналото. Демокрацията предполага и изисква пълна откритост и легалност. Но малко самокритичност, трезва самооценка и признаване на грешките няма да навреди нито на Кирил и Асен, нито на Радев.
Ако в първото действие на пиесата на стената виси пушка, тя непременно ще гръмне. Този цитат на великия Чехов се сбъдна с гражданството на Кирил Петков, висящо си от самото начало почти незабелязано някъде там. В нашия случай можем само да се надяваме, че като е гръмнала пушката, не е дошъл краят, а публиката най-сетне се е събудила.
Автор: Евелина Гечева
