В последните дни посветихме не един или два, не три или четири, а вече пет и шест коментарни текста, посветени на атентата, а сетне и отстраняването на Иван Гешев. Сега обаче е време да се отдалечим в малко по-широк контекст и да изпитаме ново и различно, пейзажно отвращение.
Това отвращение бе синтезирано най-добре от чудесното и съвсем точно заглавие на колегите от в. "Сега", което гласи:
"Зам.-главният прокурор даде главния прокурор на прокурор".
По-кратък, поетически срез на абсолютната свинщина в прокурорските карантии едва ли би могло да има. Тук идва моментът да призная, че чак сега и с голямо закъснение осъзнавам напълно приноса на онези журналисти, които работят в ресор "прокуратура". Общо взето около десетима препатили души в държавата. Броят им е съвсем закономерен - подобно безрадостно, но обществено необходимо занимание, не е нещо, което могат да понесат повече от десетима на шест милиона.
Какво имам предвид? Че войната по върховете на прокуратурата е вероятно най-гнусното, омерзително и тъпоумно нещо, на което може дори натрениран на подобни неща наблюдател да се натъкне. Това е от онези случаи, в които героите изглеждат като от образи от два кошмарни свята - единият на Кафка, другият на Гогол. Просто надничат отвратителни, гротескни физиономии, от които ако в литературата се изпитва естетически интерес, то е само заради пазещата съзнанието художествена измислица; видени буквално обаче, на върха на държавата, друго освен дълбоко, болестно гадене тяхното съществуване не би могло да отключи.
Главният прокурор излиза и започва да говори за Отечество, Родина, не знам какво, така сякаш има човек, който да разчита на него за справедливостта в държавата. В същото време зам.-главният Сарафов се обръща срещу Гешев, при положение, че от биографията му изпълзяват работи, които не го правят кой знае колко по-достоен от шефа му - припомнихме всичко тук. Същият Сарафов плямпаше и някакви невероятно потискащи неща за "честта на пагона", тоест, ако трябва да го разтълкувам, обясняваше, че е изпаднал в безчестно спрямо обществото мълчание по повод атентата, за да спази онази военна абстракция и съответно - военно малоумие, което се нарича "честта на пагона" - фраза, която изписвам наистина за последен път от хигиенни съображения.
На всичкото отгоре доста видимо е, че по-голямата част от висшите съдебни чиновници се обръщат срещу Гешев не поради внезапно справедливо сепване, а просто защото моралната немарливост и общото им чревоугодничество в споделената кочина са активирани отвън, политически. И вече са разбрали, че трябва да канибализират себеподобните, за да не бъдат изядени. Сега се оказа и че се подслушват взаимно - какво друго може да направи подобна задруга? Ще започнат да текат записи, помийната яма ще образува няколко различни помийни вадички, които ще текат във всички посоки. Дори за парламента понякога се казва, че каквото и да е положението, "има няколко свестни депутати". Вярно е - има, и те се знаят. В случая се търси читав висш прокурор; изглежда, че няма, защото такъв няма как да стигне до предна позиция. Не ми е ясно каква би била съдебната реформа, за да се прочисти това. Трябва да се започне от антропологична най-напред.
Автор: Райко Байчев
