От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.н. Но плеядата от одиозни типажи би била недовършена, ако към тях не включим още един подвид: директорът на болница.
Вземам за пример и се вдъхновявам от последния скандал с "Майчин дом" и едни удивителни мизерии, за които се говори. Например: 60 и няколко килограмова жена да се води по документи, че тежи над 120, защото хирургичния апарат "Да Винчи" харчи по здравна каса в пъти по-голяма сума за човек с наднормено тегло. Или: анастезиолози, които не са присъствали в операция, да бъдат вписани в нея, за да получат възнаграждение. Също: отлив на кадри с ниски заплати към частни болници, но пък парите на директора през това време растат главоломно - за всички тези сигнали вече говорихме тук. И разбира се, черешката на тортата в подобни ситуации: протестиращите срещу директора Иван Костов да бъдат напъдени от министъра Христо Хинков, който им каза в прав текст - "Както искате - ако искате, си ходете".
Колкото и да сме свикнали на подобно дебелокожие, никак не е добър знак новоназначен министър да държи тон на протестиращите. Сценката с ядосания министър доста напомня на времена, които си мисля, че трябва да са отминали. Не че сега министрите не биха могли да служат за охрана на определена корупция, но ако са корумпирани, то поне спазват бон тон - а с вашия коментар, че това е пак толкова противно, съм изцяло съгласен. Така или иначе обаче 100-те дни от новото правителство не са минали, а Хинков се държи като престоял и втасал в системата тип, който отдавна се е отказал да прави добро впечатление - казаното му към протестиращите е в тоналността на класически фрази като "Да разтуряме седанката" или "Кресливи майки на уж болни деца". Само че те поне дойдоха от хора, които вече се бяха амортизирали дълбоко в постовете си, а в случая се демонстрира пренебрежение при самия дебют.
Нещата не стават по-добре от това, че спрямо заплащането на директора, министърът сякаш се придържа към златното "Може да не е морално, но е законно" - една любима на куп тъпанари фраза, която би могла да се изпише на входа на немалко институции и челата на оглавяващите ги мандат след мандат шефове. Министърът се придържа и към това, че "прокуратурата прави проверка", сякаш някой плахо би предположил, че прокуратурата в момента въобще съществува и към проверките ѝ може да се прояви доверие.
Засега съществува друго: събирателният образ, с който започнахме. Да го довършим за комикса. Ако Преходът има лице, това е директор на болница, несменяем за 30 години. Навремето е работил като лекар, а сега работи като баснословен милионер. Последното му го пише в трудовата характеристика - завършил 86-та, специализирал до 97-а, лекувал до 2004-та, а от 2005-та до днес просто получава огромни пари, това работи. През това време акушерки, медицински сестри, здравни работници емигрират или в чужбина, или в страната на бедността, която е една и съща навсякъде. А за 60-годишнината си директорът получава онези идиотски табелки, на които пише "Най-добрият шеф". Разбира се, получава я от останалите замесени в схемата.
Най-добрите подчинени.
Автор: Райко Байчев
