Разсъжденията върху опасността от световен ядрен конфликт са почти невъзможни - това е нещо, което умът нито може да си представи, нито да побере в себе си; дори и вече да е изтрениран във въображението за апокалипсис покрай пандемията. Ужасът от обсадата на Киев и големите украински градове също; както пише Вонегът, нищо интелигентно не може да се каже за едно клане. Ще оставя този анализ на нашите геополитически анализатори, от които като се взривяват сгради и хора, раждат се деца в метро и тръгват огромни бежански потоци, разбираме, че в известна степен цялата работа е в реда на нещата, доколкото определен геополитически ред на нещата е бил нарушен, и сега е ред на войната да оправи реда на нещата и да ги вкара в ред.
Ако има нещо сигурно обаче, то е че желязната завеса не просто се спуска, а вече може да я броим за дълбоко инсталирана; и то за много дълго време. Никой например не знае какво ще произтече от икономическите санкции, които в сферата на икономиката съответстват на ядрен удар. В Русия те не са тълкувани като по мекия вариант на отговор, който да бъде предпочетен пред военния - Медведев вече заяви, че "икономическите войни често прерасват в реални".
И ето още три неизвестни. Първо, желязната завеса във времената на Студената война разделя две несвързани икономики, с напълно различна икономическа система, разкачени една от друга; в ситуацията на глобален капитал обаче, отдавна проникнал на наднационално ниво, срязването на преплетен икономически обмен изглежда съвсем различно и е пълен с въпросителни, за които единственото известно, е че вещаят тежки рецесии, които биха могли да излязат извън Русия и да се разпространят и на Запад. Второ, реакцията на руската олигархия и водещите й фигури ще е от ключово значение, тъй като загубите там са не просто огромни, а и засега непоправими. Трето, въпреки полицейския произвол при всякакви антивластови протести, не е сигурно колко дълго във вътрешен план ще бъде изтърпяна войната и това, което ще доведе на самите руснаци при едно дълго задушаване.
Още; ако в последните 10 години живяхме в съвсем сигурна информационна война, токсична смес от социални мрежи, залез на критичната журналистика, войнствени призиви, за които само наивен човек може да реши, че няма да се материализират във военни действия; живяхме всичко това, а то е само стажантска подготовка за нещото, което предстои. Ще се забраняват канали, но ще се забраняват култури; ще се забраняват толкова жестоко така сякаш културата не надживява всеки световен ужас, така сякаш нейните съпротивителни сили не са на страната на мира и разбирателството и така сякаш те не трябва да се охраняват като ценност, а да се затварят едни за други, понеже от политическа гледна точка са само екстензия на големия конфликт, с която може да се справиш надве-натри и да залостиш бързо. Иначе сте напълно прави - дай първо да мине горещата война, за да обсъждаме студената. Обсъждаме втората обаче, защото в момента тя изглежда с още по-голям военен и ядрен потенциал за сблъсък от предишната. Тоест би могло се случи най-лошото, което може да сполети една студена война. Да бъде кратка.
Автор: Райко Байчев
