Репортаж на Стоян Георгиев за Исторически парк бе излъчен вчера в "120 минути" по бТВ - задължително трябва да бъде видян. Той казва много за възникването на "Величие" - в теснопартийния, а и широкия смисъл. Преразказвам го така, както го разбрах.
1) "Исторически парк" представлява мащабно строителство, което е превърнало беден и почти изоставен район близо до Варна (село Неофит Рилски) в гигантски възрожденско-средновековен квартал. На неговият вход стои монумент на стрелец, вдигнал лък към небесата, а зад гърба му се издигат стените на фантастични постройки. В сравнение с тази цитадела, най-скъпо струващата възстановка на миналото, която може да си представим (по всяка вероятност стойността й се измерва в милиарди) - пилонът на Рожен е играчка от "Джъмбо". Написах "възстановка" и сгреших. Всеки поне малко наясно с историята, разпознава в историческия парк, че той не е кой знае колко исторически. Стилът е и гръцки, и римски, и мутробароков, въобще еклектичен кич в стил Скопие. Редът пък се поддържа от "социализма" - кола с надпис "Народна милиция" шества из древните времена. Това е по-скоро една карнавална, гланцирана представа за историята, която изисква в госта познатото съчетание между невежество и добродушен патос, за да бъде харесана.
2) В селото Неофит Рилски живеят хора, които са особени. Сред тях има завърнали се от Европа българи, които в никакъв случай не изглежда да нямат възможности, има семейства от програмисти, които работят в престижни компании. Някои отглеждат храна собствено производство и смятат, че големите вериги са опасни за тях. Предпочитат алтернативната медицина пред конвенционалната. Инвестират част от собствените си средства в развитието на Историческия парк - станали са, тоест, инвеститори в бъдещето на миналото - нека тази конструкция на изречението не ви озадачава. Смятат, че скоро половината свят ще говори руски. На едни ще им се стори, че са се отдали на идилично съществуване. За един изтощен и модерен човек то дори може да бъде за завиждане. Там са намерили убежище и опора в традициите, или поне онова, което те смятат за традиции. За други очевидно става дума за състояние на ума, близо до сектантството. Стоян Георгиев ги представи неутрално и точно. Доказателството за горното е, че се появиха коментари, които го критикуват за това, че не е бил достатъчно критичен към тях, както и мнения, че не е бил достатъчно приветлив.
3) Ивелин Михайлов е изградил култ към самия себе си. На ключови места в Историческия парк е разположена неговата биографична книга, помпозно озаглавена със златни букви като "Създателят". В нея той разказва собствената си история, завет и амбиции. Нещо като Омуртаг - поне една колона трябва да има в негова чест. Впрочем Михайлов не успя достатъчно добре да обясни откъде идват всички пари, които са влагани в имението-крепост. Вярно е, че живеещите там са и вид акционери - те обаче не биха могли да захранят с толкова милиони огромният проект. Отговорът на тези въпроси на самия Михайлов бе, че е сериозен бизнесмен. В това няма никакво съмнение - достатъчно е да не се съмняваш, че той е Създателят.
И тъй нататък.
Не на шега предлагам - този репортаж да се гледа паралелно с репортажа на Киро Брейка за същия Исторически парк. Тоест наистина да изправим професионалната журналистика срещу човек, който разказа за мястото общо взето така: поглеждаш наляво - и си е**** м******, поглеждаш надясно - и си е**** м******. А през това време ни съобщава, че медиите ни лъжат.
Репортажът поставя някои много важни въпроси и то от всякакво естество - икономически, политически, конспиративни. Засега ще се огранича само до едно разсъждение, което ще се опитам да е е неутрално, така както репортажът на Георгиев.
По някаква причина онова, което наричаме прогрес и развитие, е създал осезаемо чувство за безплодност на настоящето. Въпреки технологичния и икономически напредък, който е общо взето революционен и преобразява всичко познато със скорост, която осъществява промените по-бързо от способността да ги забелязваме и осмисляме, възниква и невероятна умора спрямо същите промени. Те не само, че не извикват насрещен ентусиазъм и удивление, но могат да бъдат разчитани враждебно. Срещу тях някои търсят обител. Последният въпрос, който има значение, е дали тя е реална или не, дали е вълшебна лента от чиста утопия, пирамида, секта, партия, заблуда, фантастика с гуру, инвестиция в балон, пълен със сувенирно минало. Не ми вярвате? Питайте Създателя.
Автор: Райко Байчев
