Помните ли как президентът Румен Радев излезе пред Президентството с вдигнат юмрук и каза "Мутри, вън"? Густо беше, признавам. Много сладко изглеждаше най-после да вземем да чистим мафиотите и некадърните блюдолизци, които са най-голямата им сила и превръщат България в това, което е (няма да използвам точната думичка, тъжно е). И вдъхновяващо.
Когато погледнем зад спецефектите обаче, важен е сюжетът. Затова и в киното има филми, които са вечни – заради сюжета. Ако той не струва, всеки юмрук е бутафорен.
Какво ни каза Радев с юмрука и репликата за мутрите? Че справедливост в измерението "всекиму заслуженото" най-после ще има – така го разбрах. И че всеки ще си гледа работата съвестно, без друг да му се бърка. Съдът гледа своята, правителството – своята, парламентът – своята. Утопийка, нали разбирате? Хората сме такива – умиляваме се от мечти и ги преследваме, колкото и да е донкихотовско.
Да видим донкихотовското за Радев. Не при Радев, а за него. Оставям сега леко назад, че размаха юмрука чак когато копоите на Гешев му дойдоха на гости – преди това, при избора на Гешев за главен прокурор, подписа указа, макар че организации като "Инициатива Правосъдие за всеки" даваха идеи как може да се противопостави, например през Конституционния съд. Но Радев избра друго и това действие беше ясен сигнал! Пределно ясно е, че ако беше се обърнал към съда, вероятността да спечели беше много малка. Само че щеше на 100% да покаже, че иска да се бори, защото защитава принципи. И това не бива да се забравя - както не бива да се забранява и как жена му стана пиар на ВВС, докато той още им беше главнокомандващ и тя още не му се водеше официално жена. Не за друго, ами защото пак опираме до "нашите хора" и "вашите хора" - щуробаджанащината с една дума.
Като говорим за принципи, къде е принципът на разделение на властите в изявлението на Радев, че било дезинформация, че БСП ще бъде гонена от централата си?! Не стана ли кристално ясно, че има изпълнителен лист срещу БСП и че в тази ситуация възможен изход е социалистите да бъдат изгонени, защото обикновено в такива случаи става точно така, т.е. съдът трябва да реши? Не че обезателно ще бъдат изгонени, но че такъв вариант, дори на хартия, има? Значи не е дезинформация баш - преувеличение е, но ако някой не владее четене с разбиране, си е негов проблем. Както е и проблем да няма бързо обяснение и изясняване от областната управа и президентът да говори със заемане на твърда позиция преди обяснението. Освен това – нали Радев е президент, не трябва ли самото служебно правителство първо да вземе позиция, защото медийната информация касае него? Разделение на властите или не съвсем, като са нашите другари, не чуждите.
Друг пример – гражданството на Кирил Петков. Дали е хубаво, дали е лошо, но все още законодателството ни е такова, че като си с двойно гражданство, не можеш да заемаш определени постове. Личното ми мнение е, че това е глупаво законодателство и трябва да бъде променено. Но когато закон бива нарушаван, това създава усещане за несправедливост – а нали юмрукът беше за справедливостта? Законът е измерението на справедливостта и затова е крайно време като избираме депутати, да се сещаме, че те ще ни правят справедливостта – особено като не ходим да гласуваме.
Та да се върна на въпроса с Петков – Радев взе, че каза на Конституционния съд, че трябвало да зареже делото, защото вече служебното правителство, в което беше Петков, го няма. Така било по едикоя си съдебна практика. Само че Петков като министър е вземал решения, чиито последствия оказват влияние и до днес. Пример – смени или задейства процедури за смяна на ръководства на различни подопечни на икономическото министерство структури. Новите ръководители още работят и определят политиката на развитие на тези структури – това е последствие, което не е изчезнало с изчезването на служебното правителство, в което Петков беше министър. Така че има за какво да гледа съдът по същество - защото все още по закон не може да си министър, ако си с двойно гражданство.
А какво говори говоренето на Радев за самия него, особено като политик и символ на истинска промяна, всеки пред себе си честно да прецени. Червен, син, бял, черен, жълт, зелен, пембен – накрая винаги се сещаме за справедливостта и как е несправедливо, когато друг, не ние, е в силна позиция да каже кои са наши и кои са ваши. Докога?!
Автор: Ивайло Ачев
