Депутатът от БСП Александър Симов изрази основателно подозрение. Че на следващия вот избирателната активност би могло да се снижи до историческо ниски нива. И дори стандартната апатия, която се движи около 35 % средно гласували, може да се срине до 15-20 %. Което пък би означавало, че следващият парламент ще е както електорално, така и морално нелегитимен.
Причината: изчегъртването на ГЕРБ се превърна междучовъркане на опозицията. Тук упрекът към "Има такъв народ" вероятно би бил най-голям. Това, че предложиха няколко неадекватни кандидатури и се опитаха да ги застопорят без никакви преговори, се оказа решаващо. Но може би "Демократична България" не трябваше да избързва с "дългата ръка на ДПС", която бе обявена публично за ръководна в ходовете на Слави. Както се видя от интервюто с Бойко Василев, Трифонов трудно прощава тези работи, особено когато са хвърлени във въздуха - макар той да хвърли във въздуха по същия безцеромен начин Николай Василев за премиер.
Какво остава в момента? Партиите на протеста попаднаха в незавидна ситуация, в която става все по-трудно да набавят онази лесна и полезна идентичност, която получиха навремето при анти-ГЕРБ настроенията. Бяха набрали силна инерция, която постепенно замря - и вероятно пропиляха златен шанс, какъвто в последните десет години не е имало; възможно е да няма и занапред. Вместо тях този шанс бе въплътен в действия от служебното правителство.
Никак не е ясно как последните месеци биха мотивирали избиратели да надмогнат изборната умора и да се явят още веднъж на изборите. Новият парламент би възпроизвел сходни резултати (вероятните вариации - спад на "Има такъв народ", малък тласък на ГЕРБ, може би също на БСП и "Демократична България", както и нов играч - "Възраждане"). Тези преразпределения обаче водят към вече познатия общ сбор - за да се управлява трябва да има или правителството на малцинството, или БСП най-сетне да бъде приета сред останалите. Трифонов вече намекна, че сега "Има такъв народ" биха действали "мъдро и отговорно", само че не се знае дали не е закъснял. И не е ясно дали пак различията отново няма да станат несъвместими с идеята за общо управление. Например мъдро и отговорно да оставиш на "суверена" да реши отново, за четвърти път, нещо, което реши още на първия.
Нещото, което може да спаси политическите партии, са изборите "2в1". Така одобрението към Радев би могло да прелее, по механичен път, малко повече гласове и за самия парламентарен вот. Подобно механично преливане е принципен атестат за безпомощност, но вероятно единственият начин. А като говорим за механика, дори не включваме обстоятелството, че отливът от изборите ще е в разгара на четвъртата вълна.
Обратното на перфектната буря - перфектното затишие.
Автор: Райко Байчев
