Идеалният прокурор става рано сутрин и отпива от приготвеното му кафе. То е сервирано от други идеални прокурори, които са станали идеални през годините, а сега му помагат да започне деня си идеално, както са правили те.
Пред идеалния прокурор рано сутрин стои прегледът на печата. Той е идеално разпределен в две идеални папки. На едната пише "Наши хора", а на другата "Болшевики". Тези папки се предават от идеален прокурор на идеален прокурор през годините. В името на обективността трябва да признаем, че първата е гигантска, а втората съвсем тъничка, но самото съществуване на втората прави идеалния прокурор винаги притеснен. Но не си мислете, че ако е притеснен, това е чак пък лошо. Втората папка мотивира идеалния прокурор и го вкарва в работен режим. Тя задава идеалното му всекидневие.
Идеалният прокурор е революционер в правния мир. Той променя идеални правила и ги преобръща в техни антиподи. Така например за идеалния прокурор всеки е виновен до доказване на противното. Но това е само началото. С времето идеалният прокурор разбира още нещо - и да се докаже противното, пак е виновен. Това е разбирането за идеална вина - съвършена презумпция за престъпление, която съществува за всеки от втората папка и за никого от първата.
Идеалният прокурор "не е привърженик на идеята за разделение на властите". За него това е идея на "десни екстремисти". Изглежда, че идеалният прокурор има предвид, че Монтескьо е от десните екстремисти. Финансирал го е Иво Прокопиев през 1748 година, когато Монтескьо е написал "За духа на законите" и го е публикувал като подлистник в "Дневник". По приблизително същото време олигархичните десни екстремисти са финансирали и Джон Лок да каже същите работи. Тогава Джон Лок е общувал твърде много с Христо Иванов, който е бил още млад, както и с Радан Кънев. Все още в Европа има легендарни кафенета, в които са се срещали четиримата, за да обсъдят идеите си. Но идеалният прокурор не се кефи на тия работи.
Идеалният прокурор е средностатистически български гражданин - обича да се представя така. Това дава надежди на всеки средностатистически български гражданин - та щом може дори средностатистическият човек да се превърне в идеален прокурор, значи всичко на този свят е възможно и всичко може да стане идеално. Но пред останалите има едно мъничко препятствие - в пътя им към идеалното може да им попречи идеалния прокурор. Но тихо сега. Дайте им шанс на тия момчета.
Първото нещо, по което се познава идеалния прокурор, е че той е единственият кандидат за главен прокурор. Това, което критиците на подобна безалтернативност не разбират, е, че няма смисъл от конкуренция, щом единият от кандидатите е просто идеалният прокурор. Това е идеално за вас и вие сте идеални за него.
Автор: Райко Байчев
