Горанов, Кръстника и инфлацията на морала

Сагата с Кръстника на финансовия министър Горанов придоби онзи епичен мащаб, който Франсис Форд Копола, Ал Пачино и Марлонд Брандо търсеха и вложиха цялото си артистично майсторство години наред. Но, както е казано от един друг умен режисьор, животът подражава не на изкуството, а на лошата телевизия. 

Още: Борисов и фабриката на девети

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Горанов заяви, че отишъл в апартамента-подарък заради земетресението в Перник през 2012-та година. Децата му се уплашили от трусовете, цялото семейство преживяло страхотен стрес и от там дошла идеята за луксозния апартамент на Кръстника, където всички да се преселят на едно по-безопасно, по-красиво и най-важното, напълно безплатно вече години наред 180 квадратово място. Кръстникът е направил, както се казва във филма, предложение на което не може да откаже. А Горанов веднага рече, че бизнесът на този човек не е печелил обществени поръчки, ерго, няма конфликт на интереси. Вероятно дотам ще стигне и прокуратурата. Всичко точно.

Тук обаче възниква питане, с което властта рядко се занимава, понеже е свързано с влудяващата и неприятна думичка "морал". Морално ли е финансов министър да живее в безплатно жилище, чиито наем е минимум 1000 лева, а преди време да се жалва на Борисов, че негови колеги станали милионери, а той работел за 2000 лева в Народното събрание и не може да просперира така, както би искал?

Ние, разбира се, вярваме в предприемаческия дух на Горанов, в неговата богаташка амбиция, в желанието му да гради дом и кариера, които не ги бутат нито земетресение, нито прокуратура, нито протести. Обаче все пак ми се ще да попитам - за чий буй този човек трябва да бъде финансов министър? Ми нека тръгне по стремглавия и велик път на забогатяването, да чете книгите на Ричард Брансън, да се просълзява на биографията на Стив Джобс, да трупа коли и банкови сметки и накрая щастлив и предоволен, да погледне назад към империята си и всяка вечер да принтира банковата си сметка, която да гали и пришива към възглавницата, където морно да полага глава, разбира се, в някоя от многото спални, които 180-те квадрата на Кръстника безвъзмездно предлагат - той да не е абдал като нас да спи в една единствена спалня. Но какво общо има това с държавното управление? Защо точно такъв тип човек трябва да е финансов министър? Изглежда ми така сякаш ако има финансова криза не би се уплашил, но от земетресение, което правилно да го насочи към луксозен имот - веднага.

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня

Това, разбира се, е най-сериозната инфлация, от която Горанов, Борисов и компания, и въобще политическият квазиелит страда: инфлация на морала. Много нули трябва да се махат отзад; политически нули, и пак няма да са достатъчно.

Автор: Райко Байчев