"Ние и в момента подпомагаме Х банки като държава, да не паднат, да са стабилни и да е стабилна банковата система". С тези думи премиерът Бойко Борисов втрещи всеки, който е слушал интервюто му пред сутрешния блок на Нова телевизия през днешния петъчен 21-ви август, 2015 година.
Коментар на редактора
Използвах нарочно думата "втрещи", защото ако някой читател си направи труда да поразгледа информационните сайтове, цитатът за подпомагане на банките нещо се е поизпарил от текстовете с изказването на Борисов. Дори в самата публикация на електронния сайт на Нова телевизия можете да го намерите само във видеото, не и в обобщението на текста.
В България за банките говорим като за мъртъв – или добро, или нищо. Имаме си даже закон, който да ни напомня да не се отпускаме – Закона за кредитните институции. В Глава 15, чл. 152а, четем следното: "(1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв. (2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 20 000 лв. (3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва: 1. в случаите по ал. 1 - в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - от 30 000 до 50 000 лв.; 2. в случаите по ал. 2 - в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 150 000 лв.".
При всичките тези възможни наказания, Бойко Борисов не само, че не се впечатлява, ами продължава да се изпуска. Само преди година, от БНБ, КФН, прокуратура и т.н. за такова нещо щяха да повтарят как се създава паника, може би дори да тръгнат да глобяват (ха-ха). Сега караме на принципа на кризисния пиар – мълчим, докато не отмине. И макар и мен да ме е страх, че както колегите от „Икономедиа” може да ни зарадват с някоя глоба от 150 000 лева, все пак ще поразсъждавам по темата.
Така, както ги виждам нещата, думите на Борисов могат да се тълкуват в две направления. Първото – действително държавата помага на Х банки, както си го каза премиерът. Кои са тези банки, естествено няма как да стане ясно, но може да се мисли и дали с тези думи министър-председателят не намеква директно на въпросните банки да внимават – те си знаят за какво. Доста интересно обаче би било, ако Европейската комисия вземе да попита България какво значат думите на Борисов и говори ли той за нерегламентирана държавна помощ? Съгласно еврозаконодателството нерегламентираната държавна помощ е нарушение, което може да доведе до сериозна глоба. Кой ще я плаща – данъкоплатците, т.е. ние. А ако пък без държавната помощ за "Х банки" се появяват проблеми, тогава съвсем не ми се мисли кой ще плаща сметката и дали ще може да я плати.
Второто тълкуване, по-прозаично – Борисов има предвид отпуснатата през миналата година кредитна линия за Първа инвестиционна банка (ПИБ) след преживяното шоково теглене на активи на 27 юни, 2014 година. Тя обаче беше отпусната с изричното одобрение на Европейската комисия, т.е. не само България като държава се занимава с въпроса. И досега официално никой от Брюксел не е казал и дума за нередност, даже излезе информация, че ПИБ иска да върне заема по-бързо от предвиденото. Макар в случая да става въпрос за една банка – единствено число, премиерът използва множествено число поради една проста причина – защото по принцип от устата му излизат думи без да има граматическо съгласуване на времена и числа. За доказателство – само днес (21 август) пред Нова телевизия той изговори куп подобни като граматическа и смислова структура приказки: "Ужасно е" (бел. ред. - че сме в единовластие?!?!), "Ще положа огромни усилия да е явно гласуването – и като партия, и като парламентарна група" (бел.ред. - Борисов най-открито се вижда хем като цяла партия, хем като парламентарна група).
И двете тълкувания навяват много тъжни мисли. Първото – ясно защо, макар никой да няма да смее да го каже пред широка публика. Второто – защото си имаме премиер, който първо говори, после мисли. Поразяващата уста. Но в политиката, а Борисов отдавна е в нея, не можеш да си позволиш и една необмислена дума. Защото все ще се намери някое по-голямо куче.
