Премиерът Бойко Борисов често обича да се хвали колко пари плаща държавата за здравеопазване. Трябва обаче да си дадем ясната сметка откъде идват тези средства и къде отиват. Истината е, че парите идват от нашите данъци и осигуровки, а отиват в разни дълбоки джобове, но не и по предназначение.
Здравната каса се източва повече и от язовирите за промишлени цели. И ако водната криза е огледалото на сбъркано управление, тежките системни проблеми на здавеопазването са симптом на тотален обществен разпад. В коя нормална държава шефът на НЗОК открито разкрива, че НЗОК се източва по законен начин и от това не последва нищо? Май трябва да променим малко поговорката - за кокошка няма прошка, а за милиони пишат закони. Да припомним за какво става въпрос.
В интервю за "Дарик радио" д-р Дечо Дечев разкри, че касата се източва чрез лобистки закон. По думите му, частни лечебни заведения са купували миналата година медикамент, който се поема от НЗОК, на 7 пъти по-висока цена от държавните и общинските болници. Това се е разбрало след справка с производител, който е обявил пред НЗОК, че е продал това лекарство на много по-ниска цена на търговците на едро. Щетата за НЗОК само от едно такова лекарство е в размер на 800 хил. лева за миналата година, обяви при изслушването си пред здравна комисия в парламента Дечев.
Разминаването на цените между частните и държавните болници се дължи на промени в Закона за обществените поръчки от 2016 г., който отменя задължението на частните болници да провеждат обществени поръчки. Винаги, когато болниците купуват лекарства и консумативи без обществени поръчки, цените са много по-високи, заяви Дечев. Думите му бяха на практика потвърдени и от здравния министър Кирил Ананиев, който изнесе данни за още четири медикамента от позитивния лекарствен списък, за които е установено, че пределната им цена, на която се купуват от частните болници без търг, е до 50% по висока спрямо цените, които се постигат при обществените поръчки.
Противно на лансираната теза от частни болници, че те не трябва да правят обществени поръчки, защото това противоречи на евродиректива, сега се оказва, че страната ни е обект на начален етап на процедура за нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз заради неправилно тълкуване на понятието публично-правна организация. Тази теза беше лансирана включително и по време на изслушването от вносителя на въпросната лобистка поправка Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който през 2016 година заедно с депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, АБВ и Патриотичния фронт я внасят и приемат между първото и второто четене на Закона за обществените поръчки.
Тук трябва да подчертаем нещо много важно. Често управляващите си "измиват ръцете" с различни европейски директиви, за които твърдят, че задължително трябва да бъдат проложени. Затова уточняваме, че директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни от ЕС трябва да постигнат и се дават насоки как да се постигне. Отделните страни членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на тези цели. Много често те се бъркат с регламентите, които вече са задължителен законодателни актове. Регламентът трябва да се прилага в своята цялост във всички страни от ЕС.
Затова е крайно време да попитаме не е ли редно да се потърси поне политическа отговорност за законодатели, които позволяват източване на Здравната каса, облечено чрез лобистки закон?
Всъщност, знаете ли каква е реакцията на тези законодатели? По време на изслушването на Дечо Дечев изглеждаше, че той е изправен пред наказателен трибунал.
Председателката на политическата група на ГЕРБ Даниела Дариткова и споменатият вече Лъчезар Иванов изрично питаха Дечев защо първо се е свързал с медиите, вместо да уведоми институциите. Дечев се обоснова, че в ситуацията няма нарушен закон. Всъщност, големият проблем на ГЕРБ изглежда не беше източването на касата, а фактът, че това е достигнало до медиите.
Публична тайна е престъпното източване на Здравната каса, посредством фалшиви диагнози, клинични пътеки и т.н. Но вече знаем, че се извършва и законно такова. Наясно сме как си плащаме за какво ли не, дори и здравноосигурени.
Обобщението е тъжно и сочи към абсолютен здравен геноцид спрямо българските граждани. Скорошен доклад на ЕК посочи, че държавата ни дава за здравеопазване най-малко в ЕС. Оказва се, че у нас се дават само 52% държавно финансиране в здравеопазването, което е най-ниското за целия ЕС. Средствата пък отиват най-вече във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от средното за ЕС. В същото време, държавните болници продължават да задлъжняват. На фона на това изобщо не е изненадващо, че в България все още има най-ниската продължителност на живота в ЕС.
Нека още веднъж кажем имената, защото не бива да потъваме в колективна безотговорност. Лъчезар Иванов (с вероятно заслужения прякор Мозъка) е вносител на текста, позволил седемкратно по-скъпите лекарства.
Под предложението са се разписали и колегата му Данаил Кирилов – сега министър, както и Хамид Хамид от ДПС.
Вносителите на законопроекта, позволил на частните болници да закупуват за наша сметка от бюджета на НЗОК лекарства на много по-високи цени, стават ясни от стенограма от заседание на правната комисия. Така през 2019 г. едно и също лекарство срещу рак на белия дроб например е закупувано от 29 български болници на цени вариращи от 129 до 1063 лв. Интересно колко от 29-те болници са "постигнали" цена от 1063 лв. и колко са частни. Май 11 на първата част на въпроса и пак 11 на втората? И още нещо - когато някой продава на цена 1063 лв., но продава и на 129 лв., има два варианта - или е принуден, което е абсурдно в случая, защото говорим за международни компании, които просто могат да се махнат от българския пазар, ако не им харесва, или може да продаде на 129 лв. без да е на загуба, а ако продава на 1063 лв., разликата между 1063 и 129 къде ли отива и по кои джобове - нали не забравяте, че и 129, и 1063 лв. накрая НЗОК ги плаща, т.е. всички ние със здравните осигуровки, частниците тук им липсва търговският риск? Май е време вече да определим какви представители са тези депутати. Народни - не, неуместно. Корпоративни или олигархични?
И като за финал още малко числа. Около 5 милиара лева са приходите на 15-те най-големи фармацевтични компании в България. В същото време, малко над 2,3 млн. души в България живеят в риск от бедност. Разни хора, разни избори - яхта или скъпа кола, лекарства или хляб?
Има кой да благодари на Бойко Борисов и подопечните му, но не е народът.
Автор: Тодор Беленски
