Дебатът и гласуването на резолюцията за българското правосъдие в Европарламента откроиха няколко важни тенденции. Най-важната от тях е, че трябва да се оправяме сами.
Защо, ще кажете, нали Европа удари шамар на корумпираното управление и подкрепи протестиращите?
Да, с приемането на резолюцията Европа каза А. Даде подкрепа на българските граждани и това не е без значение.
Най-сетне на европейски терен ясно и отчетливо бяха артикулирани фактите, с които всеки българин всяка сутрин се буди и всяка вечер заспива: крадливите управници са безнаказани, главният прокурор е безконтролен, правосъдието ни е тромаво, свободата на словото е в плен на корпулентни олигарси с политическо влияние, има полицейски произвол, върху фирми се осъществява натиск чрез проверки.
Всичко това, благодарение на подготвената и гласувана резолюция, вече се знае достатъчно добре и в Европа. Но в последващите ѝ действия трябва да проличи истинската загриженост, защото резолюцията има само препоръчителен характер. Тоест, тя подкрепя нашите протести, аплодира желанието ни да се отървем от корумпетата и толкова. Засега.
Европа може и трябва да каже Б. Решение по същество би било наистина да се отнеме "черният хайвер" от преяждащите години наред с еврофондове. Дали, кога и как точно ще се случи това, едва ли някой може със сигурност да прогнозира. Но все пак умерен оптимизъм по такъв развой на нещата е уместен, защото пробивът вече е направен.
На дебата за върховенството на закона се видя, че евродепутатите не са единодушни относно спирането на европарите за държави, в които се потъпкват основните ценности на ЕС. Не са, защото за всяка държава могат да се извадят какви ли не нарушения на тези ценности. Но съдейки по гласуването на резолюцията, ако се предприеме спиране на парите за България, може и да се събере мнозинство. Разбира се, това ще е лошо. Но най-вече за онези у нас, които поглъщат тези милиони. Защото далеч не във всички европейски страни има такива диспропорции в разпределянето и такова окопаване на хиперлакомници във властта.
Но нека да сравним двата дебата и двете гласувания - за механизма за защита на ценностите на ЕС и този за България.
При първия - 521 евродепутати бяха "за", 152 "против" и 21 "въздържал се" за постоянен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.
При гласуването на резолюцията за върховенството на закона в България - 358 "за", 277 гласа "против" и 56 гласа "въздържал се".
Съотношението е повече от красноречиво. Когато става дума за по-европейската Европа, е едно. Когато става дума за България - друго.
Желанието ни да живеем в некорумпирана държава не е ли висша проява на европейска ценност, другарки и другари евродепутати?
Тук - една скоба. Преценете дали е прецедент: депутат от партия-членка на ЕНП (Радан Кънев) води последователна кампания за разобличаване на корумпираното управление на Борисов, чиято партия също е в ЕНП.
Какво тепърва ще се случва с тази група в Европарламента, не е без значение. Защото бойкоборисовци идват и си отиват, но ЕНП остава и всяка българска дясна формация става европейски легитимна покрай ЕНП - факт.
Съвсем друга сюжетна линия са лидерите на тази партия и техните топли отношения с Борисов. Да не забравяме, че той е човек, за когото има десетки уличаващи разследвания, има доказано мутренско минало и е дошъл до гуша на нормалните българи с простотията и авторитаризма си. Ако Туск и Вебер не си дават сметка за това, спукана им е работата. Като пламне чергата на Борисов, ще пламне и тяхната.
В крайна сметка, може би трябва да сме по-скоро доволни от евродепутатите. От нашата камбанария, за нашето гражданско общество това е голяма победа, може би най-голямата досега. Но ще е наивно да мислим, че целта е постигната. Ако искаме в България да има отговорно и честно управление, първо трябва да махнем сегашното.
Автор: Евелина Гечева
