Днес е 2-ри май. Не е Ден на труда. И въпреки това, с ден закъснение, пиша по темата. Правя го, защото на самия Ден на труда не намерих сили да празнувам.
Сигурен съм, както мнозина, и аз бях на работа. И не намерих и грам желание да почета деня като празник. Особено когато отразявах БСП – узурпаторите на труда, които пак популистки търсеха справедливост, а през 1986 година изкараха на манифестация милиони дни след аварията в Чернобил. Тези същите, на които Варна каза – вижте колко предприятия унищожихте. Тези, на които казвам - милиони убихте, заради "труда".
Не празнувам Деня на труда. Не го празнувам, защото в България трудещите се масово не получават адекватно възнаграждение. Не го празнувам, защото масово едни в България работят до пълна изнемога без отплата, а други си клатят краката. Тези, другите, натежават повече. Не празнувам, защото ми е писнало от популизъм – реалността показва, че трудът е повече мъка, твърде често без цел, освен оцеляване. А оцеляването – е, то е първата стъпка към деградацията.
Днес вече празнувам – защото съм със семейството си. Защото се наслаждавам на простичкото – да се разходиш сред природата, да подишаш чист въздух. А, и съм си изхвърлил телефона – този продукт на съвременния труд. На вечно гладната машина на прогреса към регреса. Дано повече хора могат да празнуват като мен.
п.п. Не е по темата, но така или иначе за ТВ7 се говори три дни, да си кажа пак - в Украйна намериха решението. Там на мястото на руските канали, които бяха спрени - ТВ7 още не е, ще пускат порно. Чудесно решение - освобождава душата. Защото другото порно, интелектуалното, я замърсява твърде много.
Автор: Ивайло Ачев
