Измежду многото страхове, които политическият живот умело разпалва, се появи нов, за който Борисов обяви, че би трябвало да се намеси прокуратурата. Става дума за взаимните обвинения за "преотстъпване на кода" на машините от една партия към друго и ефектът на този злокобен хакерски акт върху изборните резултати.
Но ние сме гледали как прокуратурата винаги пази определен широк гръб, което е вече безинтересно в сравнение с широките възможности на фантастиката. Като всеки друг художествен жанр обаче, веднъж приложена към българската политика, тя би изглеждала като фарс.
Затова нека си представим онова, което депутатите вече тъй или иначе описват.
Разговорът за "Кода" на машините звучи фантастично - звучи като source кода в "Матрицата". Тоест онези милиони редове от ярко зелени, стичащи се като дъжд по стъкло символи, в които само обучен матричар може да вникне.
Та налага ни се да си представим, че следващата съдбоносна изборна неделя (вероятно март догодина). Водещи и политолози в телевизионните студиа се отдават на стандартното и приспивно плямпане, в което електоратът е разглеждан не като демотивирано стадо овце, а като мотивирано стадо овце, което е умувало поне толкова, колкото Андрей Райчев за това за кого да се гласува. Студиата са както винаги лъснати до блясък, въртят в зашемятаващ унес проценти и математически изчисления, а никой социолог не се повтаря с предишния, понеже оригиналността на мнението е изключително характерно за напечените изборни недели.
Всички се питат къде са лидерите на партиите и защо не искат да гостуват, а пращат само придворни? Ето къде са - през това време лидерите на партиите в тъмни стаи разцъкват Кода и ожесточено се бият през пръстите. Пред тях, също както пред Танк от Матрицата, текат множество символи и с немигащи очи и високо напрежение всеки се опитва да прогледне в електоралната сметка.
Нинова казва на Петков - дай тука пет процента да цъкна отгоре, щях да си ги имам ако имаше хартиена бюлетина, мойте хора не ходят до урните, а решават судоку, ти си виновен.
Но My Name is Kiro и мен не ме е страх: на Петков не му пука и вече изчислява какво би станало, ако ПП и ДБ се бяха обединили преди изборите, понеже зеленият екран показва какъв би бил резултатът им в една паралелна вселена. Освен това тегли странична бърза програма, която да го обучи на правилен български за минута-две, понеже цял живот не се е оказал достатъчен.
Борисов и Тома Биков напират също за проценти, понеже изтъкват, че семейно-чиновническия-държавно-административен-герболеленски вот им е намалял. За да получи достъп до кода Борисов е готов да облече от ония шлифери, с които се прочу и които вече не му стават. Карадайъ пък ясно посочва, че ако ДПС не получават 20 процента, ще изкарат 20 000 души на улиците, тоест ще докарат автобуси, ще раздадат сандвичи и ще тикнат лозунг-два тук-там. А Слави, недоволен, че не е допуснат до source кода, сипе статус след статус. В сравнение с цялата ситуация, стоенето му на дивана и във фейсбук, си е направо завръщане във физическия свят.
Накрая се стига до консенсус: най-опитният математик-матричар Михаил Константинов намира желязната електорална формула, в която всички да получат точно толкова, колкото е необходимо, за да може прецизният кухненски нож да нареже баницата на добре изчислени парчета. Всички са готови да се съгласят и са доволни - разбрали са се за идните нови четири пет-месеца, след които ще има нов достъп до source кода и нови избори, понеже всъщност не са се разбрали.
Но никой не е предвидил невероятния епилог. Недоволен, че не е бил допуснат до хакерската машинация, Стефан Янев въвежда в кода толкова много цитати на Кенеди, че процесорът изгърмява от претоварване. Хак да им е, обявява генералът-цитатчик, и отново получава четирите процента, които са именно онзи бъг в системата, заради който матрицата продължава да се копира в продължения.
Автор: Райко Байчев
