Предстоящият мач между Кубрат Пулев и Владимир Кличко определено фокусира вниманието на всички българи. Даже „фокусира” си е слаба дума – това е събитие, което, на модерен Facebook и какъвто искате там виртуален език, се нарича „вайръл”.
Коментар на редактора
Вече се появиха и първите нотки на неприязън спрямо събитието. Неприязън, формирана както от непрекъснатото „натякване” за мача, така и заради естеството на бокса.
Едно след друго. Първо – що е то бокс. Това е спорт с вековна история, спорт, който е оформил и живота на много интелектуалци – в световен мащаб. Като се почне от Древна Елада и гръко-римската борба, която показва за пръв път спорт, подобен на бокса. Достатъчно е да кажем, че в по-ново време Ърнест Хемингуей е човек, занимавал се активно с бокс. Такъв е и Джек Лондон – велик писател, макар и не с убежденията на „соросоидната част от обществото ни”. Но специално в спортните новели на Лондон човек може да намери много житейски смисъл и да види какви са ценностите на бокса – например разказът „Къс месо”.
В съвременния свят боксът все повече бяга от ценности като чест, като състезание от равни начала, но това не означава, че ги е изгубил безвъзвратно. И те могат да бъдат припомняни, стига да се погледне на бокса от определена гледна точка – тази на състезанието, в което нещата се решават на ринга. А ако това не стане, още повече може да се посочи колко гадно нещо е измамата, особено пред млад и неувреден мозък – за да запомни и да бъде достоен човек.
Второ – натякването за Кубрат. Всяко натякване води негативна реакция, дори да става дума за най-святото нещо. Така е с Кубрат, така е обаче и с ДАНСwithme например. Да се улови точният момент е висша форма на изкуство. Затова и може да има по-голяма търпимост, когато става въпрос за спортист, а не например за политици. Каквото и да говорим, спортистите си остават еталон за подражание – защото правилата са ясни, страните също. И няма нищо лошо хората да се припознаят в Кубрат, който след победата си над Тони Томпсън-Тигъра отиде да поиграе шах. Както и в Кубрат, който, въпреки че е женен за чалга певица, не се превърна във Валери Божинов – значи има защо да е пример за подражание. Остава да му пожелаем успех и дано нещата наистина се решат на ринга.
