Отива един журналист да отразява възхода на съветското селско стопанство. Попада в един образцов колхоз. Машините - последна дума на тракторното производство, краварниците - чисти като аптеки, даже краварките - усмихнати.
Журналистът бил почти измислил каква ода да напише, когато видял името на колхоза - "Лопе де Вега". Позачудил се, пък попитал другаря началник защо такова име са избрали. "Звучи като върви на майната си, затова", отговорил колхозникът.
Днешната ситуация с имената на българските клубове достигна такива истерични висоти, че вече май и двете страни нямат полезен ход. Официалните власти в Скопие искат да ги преименуваме, че хората се дразнели от цар Борис Трети и от Ванче Михайлов. Е, можем ли Лопе да Вега да сложим? Можем, ако раздразнените знаеха вица.
Но тъй като те знаят основно коминтерновски смешки, ще се въздържим. Стига им тая награда да види целият Европейски съюз как езикът на омразата, който те продължават да толерират, прераства в агресия - съвсем явна, насочена към реални хора, наричащи се българи.
Европейският съюз към момента приема братята край Вардаро едва ли не като потърпевши, макар и да не е ясно от какво точно - нещо сме искали от тях, което много ги притеснявало. Ама кое е то? Не се знае много добре. Затова ще помолим почитаемите органи на съюза да се информират по-задълбочено. И да се сезират за това, че в Охрид беше извършено престъпление на етническа основа. На всичкото отгоре, вместо да ни се извинят, македонските власти ни препоръчаха да си преименуваме културните клубове.
Нечувано нахалство от страна на държавата, която ние първи в света признахме.
Дали пък не е било грешка? Тогава изглеждаше съвсем логично и правилно, но с днешна дата излиза, че признавайки тази нова, подчертаваме - нова държава на европейската карта, може и да сме сбъркали.
Този акт никога не е бил обект на благодарност. А би трябвало.
България е засипвана с хули, нападки и все по-истерична омраза. А не бива да е така. И не е в България проблемът, кой знае защо наричан двустранен. По наши фасади не пише, че македонците са фашисти. Нито пък в учебниците. Лоша дума не сме казали. Значи проблемът е едностранен и това членоразделно трябва да се артикулира.
Никой у нас не е бит, защото се е обявил за македонец.
Няма у нас омраза към населението на Северна Македония, а само съжаление, че трябваше да си сменят името на държавата. Да напомним отново заради кого - заради Гърция.
Но гърците не са фашисти, нали?
Фашисти в Скопие наричат българите, построили само за няколко години в началото на 40-те години на миналия век сума ти пътища, църкви и училища на територията на днешна Северна Македония. Българите, от които поне двайсетина процента имат родови корени в откъснатите чрез Ньойския договор български земи. Оставайки в чужда държава, логично е собствените ни братовчеди да ни чувстват чужди. Но чак да ни мразят е прекалено. Особено ако трае десетилетия наред.
Вместо да потърсят пътища за сближаване, нашите братя македонци взеха да правят списъци на кои българи да забранят влизане в РСМ. Сред тях - и българският евродепутат Ангел Джамбазки.
Нашите политици, заети основно с това да си играят с мандати като лудия с каишката си, нехаят. Няма нито стратегия, нито тактика, нито поне някаква елементарна мисъл в посока защита на националното достойнство. И ще бъде съвсем логично да изпопадат от въртележката, очертаваща се за април.
Дано следващите, които дойдат, да знаят какво да правят, за да не става България повече за подигравка.
Николай Милков: Прекратяваме съвместни проекти с РСМ, нещата не могат да продължават така
Автор: Стефан Стефанов
