Сагата с Национален парк "Пирин" и Банско отново е на дневен ред и то по до болка познат начин – искащи срещу неискащи. И отново, разговорът се изопачава и отива в посока надприказване, вместо аргументи. В следващите редове ще разгледаме определени аномалии, които ще се окажат решаващи за развитието на зимния туризъм в Банско, а и в Пирин като цяло.
1. Да има или да няма втори лифт? Абсурдно е по този въпрос да се чуват аргументи "толкова е вярно, че няма нужда да бъде доказвано". Всичко трябва да бъде доказвано – а досега така и не беше широко и публично дискутирано изследване колко ще се натоварят съществуващите писти при наличие на втори лифт и трябва ли да има нови.
2. Да има ли анекс към концесионния договор точно сега? Самият Бойко Борисов заяви пред Министерския съвет, че още няма план за управление на Национален парк "Пирин", а това е гаранцията за опазване на околната среда. Вместо да я има тази гаранция, Валери Симеонов и кръгът около него натискат да се измени концесията. Вчера, 11 декември, на дискусията в МОСВ много малко се говори за плана за управление и че съдът трябва да реши, а доста повече се говори за разширението на концесията, къде ще се строи и какво. Да де, но гаранцията е планът за управление на "Пирин", който още го няма - каква ще е ползата, ако се разшири концесията и има основание да се ходи на съд – нали целта е да няма повече излишно бавене? Подковете се юридически, дами и господа държавници и тогава никакви природозащитници няма да имат аргументи!
3. Ще ни наказва ли Европейската комисия, защото не сме привели евентуалната промяна на концесията в ред с Директива 2014/23/EC и новия Закон за концесиите? Няма, според двама бивши екоминистри – Нона Караджова и Евдокия Манева. Ще ни наказва, според "За да остане природа в България". Нито едната, нито другата страна се аргументира по кой текст от директивата би имало наказание. Природозащитниците все пак бяха малко по-конкретни защо може да се чака наказание – заради обема на концесията. Караджова и Манева караха на уверения – да, но голите думи на настоящи и бивши управляващи отдавна не хващат вяра, защото европейските глоби ги плащат данъкоплатците, а не лъгалите държавници!
4. Хората масово (над 60%, според изследване на Европейския институт за стратегически анализи, воден от бившия зам.-икономически минситър Бранимир Ботев) считали, че местните и общината трябва да решават какво да е бъдещето на съответната община. Чудесно – тогава да разтуряме последните остатъци от държава и всяка община да си действа сама за себе си за всичко. И без това г-н Ботев изглежда клони натам, след като негов беше и аргументът как сега трябва държавата да се наложи за анекса на концесията за Банско, защото иначе едва ли не ще покаже малодушност и щели да почнат обжалвания на всички концесии, особено морските. Когато някой се съмнява и има доказателство за нещо, отива в съда и обжалва, г-н Ботев!
5. Било чудесно за здравето на децата и спорта. Стигне ли се до такива аргументи (конкретно казани от Нено Димов и Красен Кралев), всеки сериозен човек само ще се изсмее. По логиката за здравето децата, а и не само, ще са в по-добро здраве, ако качват баира със ски на гръб. По логиката на екологията – също. А желанието на Кралев да се правят хиляди километри писти демонстрира единствено грандомания в опит да се наложи една гледна точка! Пирин, Рила, Родопите и Стара планина НЕ СА Алпите и не може да се сравняват механично с тях. Или и тук действаме на принципа на изхвърлената за лобизъм от "Патриотичния фронт" Полина Карастоянова, че "толкова е вярно, че няма нужда да бъде доказвано"?
6. Двете гледни точки. На вчерашната дискусия в МОСВ ги нямаше представителите на "За да остане природа в България". При това положение няма какво да се сърдят, ако медиите отразяват предимно гледната точка на тези, които бяха там и които считат, че трябва да има промяна в концесията за Банско.
Развитие на зимния туризъм в България трябва да има. Това трябва да стане чрез усилията на държавата, с ясни правила и ясни санкции за неспазването им. Когато нещата са ясни и всичко се спазва, тогава няма да има и проблеми. Само че в България не правим така – ние винаги гледаме първо нечий интерес и чак когато някой възроптае и тръгне да си търси правата, се сещаме за поговорката "дваж крой, веднъж режи"!
Автор: Ивайло Ачев
