Как не можем да се зарадваме на нещо, бе! И в най-простата новина ще намерим кусур, нещо осъдително, под вола - теле, или нерядко - цял друг вол...
Примерно, пускат ново метро. Ама до там трябвало да ходиш пеша, пък можело да се наложи да се прекачваш, пак трябвало да ходиш, ма влакът можело да не пристигне в секундата, в която стъпиш на станцията... И ето на, как лъжат тия от Метрополитена, не се стигало за 20 минути, а за 50. Еми за сведение, драги нихилитсти, телепортацията още не е измислена, а разписанието на влаковете не се синхронизира по GPS с вашето местоположение, та да не се наложи да почакате и секунда.
Друг пример - пускат удължен градски транспорт за Великден. Ама колко били прости тия от общината, то София тогава била празна, селяните се изнасяли, другите отивали в Гърция, от какъв зор ще се засилва така безсмислено транспорта...
И това само на прима виста.
Мрънкачеството много ни пречи. Ама много. Това да се жалваме, да хулим, да намираме кусури, да мрънкаме, да преувеличаваме - това е национален спорт. Все сме най-нещастни в Европа, в света. И не, защото няма хора по Земята, които да живеят по-лошо. А просто защото така сме свикнали - да гледаме лошо и да се оплакваме.
Какъв е този нихилизъм, който ни е натиснал? Да, вероятно си има обяснение, но няма оправдание. Не може млади здрави хора да се жалват и да хулят като баби. Да няма живец!
Ако можете, пробвайте да мислите обективно. Няма да кажа позитивно, защото за някои това ще е непосилно усилие. Но обективно. Защото обективно погледнато, има начин. На всичко му се намира цаката. Ако се забиеш с депресията обаче, няма да му я намериш.
За съжаление не ни се случва толкова често да сме свидетелени на неща, които са обективно радващи. Затова дайте следващия път просто да се зарадваме. Да не почваме веднага с охулването. Не е здравословно просто.
