Няма какво да се лъжем - високите смисли днес живеят в текстовете на (пост)модерните български поп и попфолк изпълнители. За разликата между двата стила можем да се обърнем към класика Валери Божинов, който би казал „Попфолк е същото като поп, само че с фолк накрая!“ и би бил удивително пунктуален, защото ако се заслушаме,ще открием, че ритъмът и в двата привидно различни жанра е сходен и всъщност е онова, което големият теоретик на музиката Милтън Бабит (1916 – 2011) нарича ритъма „туп-ца/туп-ца“.
Ще направим кратък преглед на посланията в текстовете на 3-ма актуални родни артисти: Кралят на Попфолка Азис и Шутовете на Попа – Павел и Венци Венц‘ (забележка – да се възприемат като единно цяло по примера на Иван и Андрей) и Искрата. Харесва ли ни или не – това са съвременните Паисий Хилендарски, д-р Петър Берон и Петко Славейков, да речем. А колко по-големи будители от тези, които карат подрастващите да будуват по нощните заведения, обсипани със салфетки, тапи от шампанско и звезден прах (най-често бял)!?
Започваме с Краля, който по утвърдения приказен сюжет е гол, просто защото в повечето си клипове действително е без дрехи. Азис е толкова универсално конвертируем феномен, че има своите верни фенове и сред почитателите на рока, които го припознават като А ЗИЗИ ТОП. Нека сега обърнем внимание на един от неговите хитове, който си пада малко „алафранга“, защото е назован с конкретен географски топоним – „СЕН ТРОПЕ“. Ето стартиращия му куплет:
Супер абонати
Cамо тарикати
Лъскави магнати
Оф ле, оф лей…
Oще в началото е заложена смела творческа провокация. Няма как абонатите да не са „супер“, след като плащат супер големи сметки за ток и газ. Но словесното изкуство на Азис никога не е едноизмерно. (Маркузе, слушай добре!). В него лирическите герои могат да бъдат едновременно „супер“, но и „тарикати“. В същата семантика е и натрапващата се социална критика към силните на деня, а именно че „лъскавите магнати“ също са „тарикати“ и тъкмо така са постигнали високия си жизнен стандарт. И все пак – Кралят умее да създава многозначни текстове, които да се интерпретират по различни, често диаметрално противоположни начини от изкушените от изкуството му академични кръгове. Така например възможна трактовка би била и че думата „тарикат“ в случая не е употребена с нейната негативна конотация, в подчертано пейоративен дискурс, а тъкмо обратното – като маркер за изобретателен човек, който намира офшорни начини да не си плаща сметките и данъците.
Между куплета и припева на „Сен Тропе“ се радваме на следния паравербален преход, който буквално се лее:
Але-ле-лей, пак
Але-ле-лей, пак
Але-ле-лей, пак
Ле-ле-лей, пак
Ле-ле-лей, пак
Дословесното, междуметийно артикулиране, или с други думи – шумовете, характерни за нещо средно между пневмонично закашляне и издрънчаване на разнообразна метална посуда на пода – намират широка употреба в днешната българска популярна музика. Ще забележим същото и в още от приложените по-долу примери. Злонамерени конспиратори биха предположили жлъчно, че едва ли не артистите няма какво да кажат на слушателите и/или ги смятат за завършени ретарди, но това разбира се няма нищо общо с истината. Истината е, че тайната на битието, заложена в тези високи нематериални артефакти на човешката култура, не може пълноценно да се изкаже по друг начин, а и самите ние пред тази необозрима, неизразима и неизказана Тайна можем на свой ред да кажем само: АЛЕ-ЛЕ-ЛЕЙ!
Прави впечатление и тоталното присъствие на наречието „пак“ в края на упорито повтарящия се стих. Тук можем да похвалим Азис, че е усвоил мъдростта, според която „Повторението е майка на знанието“. А в случая говорим за знание, което немедлено возвисява. Но да преминем към своеобразния crème de la creme и magnum opus – ПРИПЕВА:
Всички са на Сен Тропе
Други на Малдивите
В Дубай пък третите
Ах, ле-ле-лей
Ах, ле-ле-лей.
Какъв мащаб и размах само! Посланията са трансцендирани не само пространствено (в собствен смисъл – Атлас на Забавлението), но и смислово до степен на, ни повече, ни по-малко, вселенскост и космополитност. Всичко това е зашеметяваща модерна реминисценция на темата за възрожденската ни емиграция. Ако хъшовете се скитаха немили-недраги из Браила, Букурещ и Одеса, то днешните родни туристически „парти анимали“, именно заради жертвата на първите, се ширят и манифестират благоденствието и благия си „тарикатлък“ в Сен Тропе, Малдивите и Дубай. Иначе казано – Азис гради поразителни мостове между поколенията емигранти, между българското „тогава и сега“ зад граница. Няма как да не отбележим и емоционалната рамка на текста, формирана от въздишки-възклицания. Започва с „Оф, ле, оф лей…“ и завършва с „Ах, ле-ле-лей/Ах-ле-ле-лей!“. От „ОФ“ до „АХ“ – това е трънливият път на себеосъществяването между житейските несгоди и досада чак до АХването пред леещите се блага, които въпреки всичко биват извоювани и съответно – заслужено обрадвани.
Нека отправим взор и към друг шлагер на Краля, озаглавен „ХАБИБИ“, в който регистрираме климатична и емоционална амплитуда – екзотичните плажове са заменени с враждебността на студения град и несподелената любов. Слушаме и четем:
Малко кученце ти подарих –
Красиво, меко, пухкаво…
Но видях го днес изхвърлено...
Като мене - същото!
Само по улиците скита се -
гладно, болно, мърляво...
Ти го гониш, то обича те...
Като мене - същото!
Сякаш цялата природа, цялото творение, страда с отхвърления лирически говорител. И за да бъде персонализирано това болезнено всемирно усещане е въведен викащият жалост образ на малкото кученце. Това не е „малкото коте“ на вечно усмихнатия Валери Божинов, а „малкото кученце“ на ранимата Васил-Боянова душа. При всички положения, на така пресъздадената мирова скръб и екзистенциална криза може да завиди сам Христо Смирненски барабар с неговите братчета на Гаврош, че и цветарка дори.
Не може да не изтъкнем и изумителната, лесно проверима информация, че горните две продукции на Азис са гледани близо 250 000 000 пъти (СЛОВОМ – ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ МИЛИОНА!) в популярната платформа за видеосподеляне Youtube. Пред реалността на този факт можем само да възкликнем: АЛЕ-ЛЕЙ-МАЛЕЙ!
Формално сменяме стила и преминаваме към поп-рапа, който, както вече казахме, е същата чалга. Ще се насладим на ювелирното песенно произведение на Павел и Венци Венц‘ със заглавие „СЕ ТАА, БРАТ!“. Тук с пълни джобове и сърца се завръщаме в тренда на жизнеутвърждаващото разхищение:
Искам тризонет с 6 спални.
Вътре 6 жени скандални,
5 кенефа, 10 плазми.
Всяка по един милион!
Ламбото ми да те дразни
как паркирано е мазно.
Мацката ми да те блазни,
`щото е един милион!
Това всъщност е химн на неограничените желания, а не възможности. Но нещо в плана не е както трябва. С други думи – сметката не излиза. Да направим семпла справка: 6 спални, 6 жени скандални, 5 тоалетни и 10 плазмени телевизора. Ще рече – една от дамите ще трябва да се стиска, тъй като спалнята ѝ няма да разполага със собствен санитарен възел, но по-лошото е, че няма да има нито един телевизионен приемник. Това наистина заслужава скандал…. Освен това човек може да се зачуди дали лирическият говорител всъщност не е някоя маман от луксозен публичен дом с крайно завишени тарифи. Само се замислете – множество спални помещения, скандални жени в тях, всяка от които е по 1 милион… Тук можем да провидим интересен интертекстуален сюжет. Та нима въпросните „милионни дами“ да могат да си ги позволят други освен някои „супер абонати, само тарикати, лъскави магнати“? Ще оставим този въпрос да виси със страшна сила, а защо да не провокира и написването на нов епохален хит…
Но да преживеем и Припева:
Дай ми първия милион и гледай
как ги правя седем, седем, седем,
седем, седем, седем.
Казах дай ми първия милион и няма
да ми е последен-следен-следен-следен
следен-следен-следен.
Първо да отбележим, че това е първата песен, която е „фийчъринг“ акустичното физическо явление „ехо“ и второ - можем само да поднесем адмирациите си към талантливото хип-хоп дуо за социално-икономически заредения текст, който се явява тревожно предупреждение и дори недвусмислен бунт срещу задаващата се още по-драстична инфлация, която би представлявала тъкмо обратното (любопитна мистификация само за посветени), ако перифразираме по смисъл: „Дай ми 7 милиона и гледай как ги правя един, един, един, един….“
В друг емблематичен шлагер на двамата „ВДИГАМ ЛЕВЕЛ“ (за ретроградните словесни консерви „левел“ означава „ниво“, но, съгласете се, така звучи някак много по-ексклузивно), в който участва и младият левент Кристиян Костов, вечните търсения на душата стигат нови небесни висини:
Искам да купя самолет на мама, на мама!
Искам от мене по-голям да няма, да няма!
Единствено бихме попитали – А САМОЛЕТ ЗА БАБА КОГА?!?
Ще завършим с многозначителна миниатюра от изпълнителя Искрен Тончев-ИСКРАТА, който напълно оправдава името си и пали всички къси и дълги фитили на съвременната ни книжовност. Ще сложим на хладната операционна маса за езикова дисекция (да не се бърка с аутопсия!) част от иносказанието му в авторовото произведение „ЧИКА ТРАНКИЛА“. Е, след ориенталските и западно-излъскани горни акценти е време за малко музикална латино сиеста. По парадоксален начин, модерните български изпълнители са патриоти, именно защото са граждани на света. В техните текстове и клипове родното се съизмерва със световното и това е повод за национална гордост. Та... – „ЧИКА ТРАНКИЛА“:
На външен вид - una chica tranquila.
Но трябва ли да спазваш всички правила?
Хайде покажи си скритата страна,
когато те видях, сърцето ми се разтуптя:
Ту-туру-ду-ту-туууууу-ту, ту-туру-ду ту…
Последният паралингвистичен (вече отбелязахме този устойчив мотив) рефрен се повтаря многократно в песента, като забележителното е, че остава най-съдържателната и казваща част в целия текст. Само се чудим защо за спонсор не е привлечено и родното БДЖ с подходяща вариация в звученето тип: „тудуф-тудуф“.
С това завършва нашият скромен преглед на съвременната книжовност на новите будители – родните поп и попфолк изпълнители. Накрая декларираме и несломимата си надежда и даже твърдо убеждение, че те всеотдайно ни водят по Пътя, описан не чак толкова майсторски, но все пак поносимо, от лимитирания като възможности и незнайно как все пак легитимиран от историята автор Стоян Михайловски преди 130 години. Да си припомним:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви!
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Автор: Ангел Иванов
