Идеята да бомбардираш напълно разрушена страна заради това, че ползва химическо оръжие е твърде особена. Изглежда, че грижата на Запада за Сирия се проявява само когато стане дума за хуманност на войната. А това, че войната по принцип е нехуманна, не се споменава. "Животното Асад", както го нарече Тръмп, е животно само защото избива нехуманно - но виж, ако избива по каналния ред, може да го прави колкото си иска. Ето затова тук ще предложим пет идеи за хуманно разрешение на проблема, които трябва да бъдат наложени в Сирия. Те предлагат повече човечност, повече разбиране, повече уважение към жертвите. И ако не се случат - нека веднага въдворим ред с бомбардировки. Нищо, че Bombing for peace - както гласеше един хипарски лозунг от 60-те - is like fucking for virginity. Ето пет хуманни идеи за войната в Сирия.
1. Да проверяват с какви ножове точно терористите убиват жертвите си
Ами ако ножовете за окажат тъпи? Това би било изключително нехуманно към жертвите. Нека се приеме хуманно правило: Всеки може да убива колкото си ще с добре наточен нож (тук трябва да се въведе някаква физична величина, идеален стандарт за пронизващата сила на острието, към който всяка воюваща страна трябва да се придържа), и ако се окаже, че не е така, трябва да бъде бомбардиран за нехуманно поведение. Животни! Ми наостроете си хубаво ножовете, постарайте се малко, пък тогава режете глави! Къде е човечността? А така! Браво! Така може! Ето, видяхте ли, че можело значи. Виж как бързо и човечно тази глава се отлепи от тялото.
2. Да видим дали на децата-жертви са разказвани последни приказки
Толкова много деца-жертви в Сирия, но някой замисля ли се дали умират хуманно? Ето например, Западa трябва да се загрижи по въпроса дали на умиращите деца там някой все пак е разказал приказка, преди да умрат. Нещо от Джани Родари, нещо от братя Грим, нещо от Андерсен. Да умират с усмивка на очите, хуманно. Да знаят, че ще се възнесат при Малката кибритопродавачка. Ако не са им разказвани приказки обаче, ние веднага ще бомбардираме Сирия, за да внесем хуманитарен ред! Избивайте колкото искате малчугани, но им разказвайте приказки, ей! Писна ни от вас! Ако не сме ние да се погрижим за хуманитарните ви порядки, в големи животни ще се превърнете...
3. Всяко семейство да има последна скайп сесия
С това, че измират бащи и майки, разбиват се или въобще се изтриват от лицето на земята цели семейства, ние сме съгласни. Няма никакъв проблем. Всичко е в реда на нещата. Но е необходимо да се въведе един хуманитарен уклон в цялата работа, за да не се налага да ви бомбардираме. И нека той бъде следният: всяко семейство да има право на едно последно виждане, пък дори и по скайпа. Един разговор преди смъртта действително би могъл да облекчи съзнанията на жертвите и да въдвори така необходимия човечен елемент в зверството на войната. Западa охотно е готов да предостави телефони и интернет на всички жертви, които да могат да се чуят с близките си преди да умрат. В противен случай - нужно ли е да повтаряме - бомби!
4. Всеки да може да види Германия на снимка преди да умре
Или да се разходи през Google Maps из Хамбург. Това би внесло облекчение в сърцата на жертвите, които малко преди да се разделят с живота, поне ще знаят, че някъде там има красив, спокоен и уреден свят, в който се живее безгрижно, с хиляди евро и без насилие.
5. А защо не атомна бомба?
Време е да се замислим най-сетне и за това. Няма нищо по-хуманно от атомната бомба. Скоростта на изпарение на човешки животи е най-голяма, успеваемостта и ефикасността са стопроцентови. Не може ли цялата тази война в Сирия да се разреши по много по-бърз, категоричен и човешки начин? В крайна сметка - вече веднъж е изпробвано - всяка голяма война завършва по този начин, нека хуманно спестим мъченията в Близкия изток и да пуснем тук таме нещо ядрено.
Автор: Райко Байчев
