Драматичната развръзка на съдебната реформа, а именно - Десислава Атанасова да стане конституционен съдия - не бива да се подминава без подкрепа от обществото. И понеже никой не я демонстрира открито, налага се това да сме ние. Тежка задача, но все някой трябва да се нагърби с нея: журналистиката от край време изпълнява мръсни поръчки. Защо Атанасова е подходяща за тази позиция и не се ли прекалява с упреците срещу нея? Ето някои неоспорими доводи в нейна полза:
1. Правото е въпрос на лоялност към партиен лидер
Десислава Атанасова е толкова отдавна в ГЕРБ, че ако прегледате кариерата й в партията, ще видите един персонаж, който по нещо прилича на най-издържливите образи от "Игра на тронове". От онези, които, макар и да не са безкрайно симпатични, оцеляват до последния сезон. По нейно време изгряха и залязоха звездите на Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Цвета Караянчева и десетки други, които паметта ми отдавна и много правилно е изхвърлила. Но крайно време е в света на правото да стане ясно, че именно лоялността към партийният лидер е най-добрият маршрут към един от най-висшите юридически постове в страната. И никакъв опит, качества и умения не могат да заместят упоритата работа на доказания верноподаник, търпеливия труд и всекидневни старания в партийното строителство, както и онова неловко за нас, зрителите, но ценено качество в парламента - всичко, което кажеш, да демонстрира една почти сектантска линия на лоялност, от която нерядко прилошава. Тази линия може да не се харесва на избирателя, но той дълбоко е сгрешил, ако смята, че депутатът трябва да печели неговите симпатии, вместо онези, които може да осребри: на партийния лидер.
2. Говори дълго
Има нещо, което е съвсем досадно, според мен, в правото. И то е, че прекалено много се разчита на точен, адаптиран спрямо законите и алинеи език, позоваващ се непрекъснато на разни юридически положения, които трябва да се заучават, обновяват, опресняват и така от студентските години - завинаги. На подобен стрес не се издържа, кому е нужна тази изискваща постоянна поддръжка експертиза. Крайно време е пищното слово на Атанасова, дългите и нескончаеми речи, които в никакъв случай нямат общо с логореята и безцелното прескачане от клише в клише, да връхлетят върху юридическия език. И от същата словесна, влажна от баналности почва, да разцъфтят най-хубавите, най-свежите партийни цветя.
3. Можеше конституционен съдия да е Бойко Рашков
Това щеше да е много неприятно, защото щеше да се наложи, когато се припомня биографията му, да се напишат следните изречения. "Това бе човек, който искаше да демонтира модела на ГЕРБ. А после стана човек на оглушителното мълчание, понеже така му заръчаха партийните лидери. И от най-големия душманин на Борисов се превърна в сговорчив, приятен събеседник." Но понеже Бойко Рашков не е предложен, а Десислава Атанасова, ние не ги написахме тези изречения.
4. Сбъдва мечтата на ПП-ДБ за съдебна реформа
Хубаво е двете партии, чиито престиж се е натрупал изцяло благодарение на акциите им срещу ГЕРБ и ДПС, да могат да извършат мечтаната съдебна реформа по начина, по който най-много им приляга. И този, според мен, с Деси Атанасова, чудесно им приляга. Съвсем логично е, при положение, че изградиха стабилна, реална, устойчива и разпределяща по нов начин властта и капиталите в държавата коалиция с ГЕРБ и ДПС, конституционен съдия да бъде именно Десислава Атанасова. По този начин ПП и ДБ ще могат да оставят онази златна следа в историята, която да напомня на следващите поколения как се прави: нещата започват с Кристиян Таков и завършват с Деси-то. Така се прави революция.
Другото са онези глупости, заради които подскачахме на площадите.
Автор: Райко Байчев
