"Хора, които нямат филологическо образование всяка година внасят законопроекти за езика. Езикът не е нещо, което може да оковем със закон, той се развива независимо от нас и нашата воля и тази на кабинетните езиковеди." Това каза преподавателят в Софийски университет Надежда Сталянова.
Още: Кое място заема Софийският университет в световните класации
Още: Кой ще преподава часовете по религия и как ни говори църквата? Спор за новия предмет в училище
Според нея езикът не може да се канализира чрез закон, "не може да има и езикови полицаи."
По думите на Сталянова "не е същественият проблем дали ще напишем кратка или пълна форма, големият проблем на грамотността е друг - тя е нежелана в обществото. Младите хора нямат усета за това как се говори в различната ситуация. Хора от администрация не ги притеснява, че не може да напишат един документ грамотно. Нашето общество е виновно, че ние всички проявяваме безкрайна търпимост към неграмотността, така че обвинителния пръст не е към учителите. Езикът не се нуждае от промени, ние трябва да погледнем себе си да работим над себе си."
Според писателя Елена Алексиева да има закон за езика е все едно да направи закон за градушките. Според нея предложението започва да постига своите популистки цели.
Още: МОН оказва по-сериозна подкрепа за учениците със СОП
Още: Хомофобията, Старият Завет и часовете по религия: Отговорът на Вълчев внесе яснота (ВИДЕО)
"Не може да вържем езика, да го насочваме, но не бива да забравяме нещо, което е същината- бедният, страдащият език е проекция на една бедна и страдаща психика, а тя отразява беден и страдащ емоционален живот, бедно мислене и душевност", допълни още Алексиева пред БНТ.
По думите ѝ "проблемът е в предишното поколение, поколението на родителите ни, защото поколението на нашите родители независимо с какво се занимаваха, пишеха и се изразяваха съвършено грамотно, независимо къде са израсли и какво са учили. Езикът не е нещо различно от нас, трябва да започнем с уважението към него."
Припомняме, че преди дни "Обединени патриоти" предложиха да има Закон за опазване на българския език. По-късно се заговори и за "езикова полиция."
