Проф. д-р Волфганг Поп е специалист по пневмология и лекуващ лекар във Wiener Privatklinik. Специализирани пулмологични, алергологични и имунологични дейности, лаборатория за белодробна функция, ендоскопия, консултантска дейност, практикува от 1993 г.
От 1996 г. до 2015 г. е медицински директор на Института за здрави бели дробове за респираторни и белодробни заболявания (Healthy Lungs Institute for Respiratory and Lung Diseases) във Виена.
От 2015 г. Медицински директор на "Центъра за продължителна вентилация и белодробни заболявания" (Center for Long-Term Ventilation and Lung Diseases) в PDO.
Какво в действителност означава затрудненото дишане?
Затруднено дишане означава, че пациентът има усещането, че не получава достатъчно въздух. Недостигът на въздух е усещане между субективното "трябва" и евентуалното "съществуващо", т.е., че пациентът може да има недостиг на въздух (задух), въпреки че много от констатациите не са лоши. Въпреки това, често се случва зад недостига на въздух да се крие органично заболяване. Тези заболявания са белодробни или сърдечни заболявания или например анемия. Недостигът на въздух трябва да се изясни сравнително бързо, ако се появи в остра форма. Ако персистира по-дълго, човек разполага с известно време.
Каквa може да е причината за недостига на въздух?
Причината за недостиг на въздух в белите дробове са обикновено астматични оплаквания, които възникват вследствие на алергии, задух възниква често по време на инфекции, но също така могат да съществуват и много други причини. При по-възрастни хора, които пушат, той често се дължи на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), но причината при остър или повтарящ се задух може да бъде и белодробна емболия или редки заболявания, като пневмоторакс. Освен това, със сигурност трябва да се мисли и за сърдечни заболявания и те трябва да се изясняват чрез диференциална диагностика. Това означава, че при млади пациенти често мислим за алергии, при по-възрастни пациенти - за сърдечно-съдови заболявания, а при пушачи - за ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), а при хора, които имат задух по време на сън - за сънна апнея. Също така е важно да се пита за всякакви придружаващи симптоми (кашлица, шум в дихателните пътища, храчки или болка).
Но когато се придружава от други симптоми, като умора, болка в гърдите, буца в гърлото или подуване, какво може да сигнализира затрудненото дишане?
Тези придружаващи симптоми насочват към възможни по-специфични заболявания, като бронхиална астма, ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), белодробна емболия, рак на белия дроб, сънна апнея или други.
Кое е по-опасно: затрудненото дишане при напрягане или по време на сън?
Недостигът на въздух е най-опасен, когато възниква в остра форма или се влошава остро. Диспнеята при напрягане може да е индикация за астма или индикация за сърдечно заболяване. Нощната диспнея може да бъде симптом на сънна апнея, а звуците по време на дишане могат да бъдат признак за респираторно заболяване. В комбинация с оток на краката, диспнеята може да бъде признак за сърдечна недостатъчност.
Кога трябва да отидем на специалист?
В случай на нови симптоми или влошаване на вече известни симптоми, трябва да се извърши допълнително изясняване, в идеалния случай с помощта на белодробен специалист, обикновено с тест за белодробна функция и рентгенова снимка, заедно с КТ на гръден кош или допълнително с кардиолог и интернист.
Как могат да се лекуват проблемите с дишането?
Респираторните проблеми обикновено се лекуват съобразно тяхната причина. Типично в случай на обструкция (стеснени дихателни пътища) - чрез инхалационна терапия за отваряне на бронхите и, в зависимост от причината при астма и ХОББ - също така чрез противовъзпалителна терапия. В случаите на тежка обструкция се предлагат съвременни терапии под формата на терапии с антитела или прицелни терапии. В случай на алергии - специфични терапии и профилактика, а в случай на хроничен бронхит чрез медикаментозно лечение съвместно с физикални методи за мобилизиране на слузта, особен пример за бронхиектазия.
