Георги Димитров е възпитаник на Английската гимназия в Бургас. Завършил е „Българска филология“ във Великотърновския университет, специализирал мениджмънт в Нидерландия. В периода 2003 – 2007 г. е бил председател на Общинския съвет в Карнобат, а от 2007 г. до днес е кмет на общината. Потърсихме го за коментар и анализ на прословутата несбъднала се към момента финансова децентрализация на общините в България. Това е една от най-болните теми за местната власт, а на хоризонта не се вижда решение - нито новите, нито старите кандидат-политици говорят за нея.
За финансова децентрализация настояват общините ни десетки години вече, защо я искате?
Ние не говорим само за финансова децентрализация. Децентрализацията е един много сложен процес. На първо място е административната. Нас ни тревожи нормативната база и подзаконовите нормативни документи, които ни товарят с ресурсно необезпечени задължения. Наскоро анализирахме в Националното сдружение на общините. Има над 140 нормативни документа - закони, наредби, постановления, чрез които на нас ни са вменени над 800 задължения, финансово необезпечени. Оттук-нататък е въпросът за конкретизираните правомощия. Нас ни тупат като брашнен чувал за всяко нещо. Децентрализация на практика има, но тя е за отговорности и задължения. Що се отнася до финансовия ресурс, той или е бос, или неосигурен. За децентрализация говорим от началото на този век - 2005-2006 г. Не искам да бъда черноглед. Бяха направени някои стъпки, но динамиката на обществените отношения и тези, свързани с Европа, налагат корекции, които не се правят.
За тези 800 задължения смятали ли сте какъв процент от бюджета ви заемат като разход, който трябва да направите, а не е осигурен?
Не сме правили конкретни изчисления, защото някои от тях са свързани примерно с трудови разходи. Прехвърлиха ни да речем отговорности от ДНСК за незаконното строителство. Това означава, че трябва да имаме специалисти, да подготвим процедурата, евентуално незаконен строеж да бъде съборен, отначало за сметка на общината, а после да тръгнем да си търсим парите по съдебен ред. Изключително дълга процедура. Има и много още подобни задължения, разходите за които идват главно от парите за издръжка. Най-важното, което ни притеснява - беше изграден Съвет за децентрализация в началото на 2006 г. Направиха се известни корекции в данъчната система. Бяха ни предоставени правомощия за местни данъци и такси, за услуги. Те трябва да бъдат актуализирани отвреме-навреме, защото инфлацията ги изяжда. За да можем да ги променим, трябва да минат през общинска наредба, обществено обсъждане, приемане от общинските съвети. Дори данъците, които събираме като възможност да формираме собствени приходи в общинските бюджети, не почиват на реална база. Примерно данъчната оценка. Публична тайна е, че в България сивият сектор представлява около 30% от брутния вътрешен продукт. В тях влизат и средствата, които трябва да постъпят в общините и държавата, примерно от разпореждане с недвижимо имущество. Публична тайна е, че когато се продава една кола, е на занижена стойност, за да се платят по-малко данъци. Това се отнася и за значителна част от недвижимото имущество. Данъчните оценки зависят от правителството и не съответстват на цените на пазара. Изключително занижени са. Когато говоря за административната реформа, става дума за правната рамка, която трябва да даде основата на финансовата децентрализация. Тук идват вече и съществените въпроси. Сега една значителна част от нашите бюджети се формират от т.нар. държавно делегирани дейности и трансфери от държавата.
Какъв процент от бюджетите ви е държавно делегиран и съответно от местни приходи?
Съотношението е 60 към 40 в полза на държавното финансиране. Даже вместо да намалява, то нараства. Аз разполагам с данни от 2016 до 2019 година. Ако по-рано са били 61%, по-късно вече минават 65%.
Тази тенденция как я обяснявате - повече централизация отколкото обратното?
Спомнете си какво беше преди повече от 30 години. В една от партиите имаше основен принцип - демократически централизъм. Демокрацията почти я нямаше и действаше единоначалието. По-лесно управляват тоталитарно, когато има централизъм. Който държи баницата, той я разпределя. Така става и в момента. Делът на общинските бюджети по отношение на брутния вътрешен продукт, ако за Европа е 10,6%, за България е 7,4%. Ние изоставаме значително, почти наполовина вървим след Европа. В момента водим борба за няколко елементарни неща. Години наред поставяме този въпрос и няма политик, който да се ангажира. Сега гледам програмите и изказванията на всички политици, никой не говори за общините. Навсякъде се казва, че местната власт е най-близо до хората. И това е така, защото тук се решават проблемите им.
Реално има ли средства, с които кметовете можете да се разпореждате без съгласието на Общинския съвет?
Няма такива. Дори собствените средства отиват за издръжка, текущи ремонти, но пак с решение на общинския съвет. Проблемите идват в години като тази. На практика нямаме бюджети, защото те са функция от републиканския, а той няма да бъде приет скоро, най-рано юни месец. Как се прави капиталова програма!? Не говоря за предизборна година. Далеч съм от това, но капиталовата програма се формира с целеви средства от държавния бюджет плюс собствени приходи. Когато собствените приходи ги нямаш в бюджета, как възлагаш определени обекти!? За да имаш капиталова програма, трябва да имаш проектиране. Обикновено се прави в две обществени поръчки - една за проектиране и една за строителство. При обжалване тези средства стоят кухи. Един от последните финансови министри каза: "Да, но вие разполагате с огромни преходни остатъци". Вярно, преходните остатъци тази година минаха 2,3 милиарда лева.
Но защо е така?
Защото една част от делегираните дейности - за образование, останаха като преходни остатъци. Съвсем умишлено директорите ги оставиха за ел. енергия, защото липсваше ясна прогноза за движението и темповете на инфлация. Не знаехме каква зима ни очаква. И слава Богу, тя беше сравнително мека. От друга страна в общините има значително натрупан ресурс за подобни капиталови разходи, но те в момента не могат да бъдат реализирани, казах по какви причини. Ние работим главно по преходните си обекти от миналата година. Крайно недостатъчни са средствата, които получаваме чрез трансферите, изравнителна субсидия и целевите за капиталови разходи. Ние не можем да формираме собствена политика. Искаме разширяване на тази приходна база. Борим се за нещо малко.
За какво най-вече?
Да получаваме част от данъците върху доходите. Първо, това ще даде възможност за стимулиране на местен бизнес, на инициативите за бизнес. Ние сега сме отделени от тях, а това го има като практика в доста европейски страни - Белгия, Чехия, Германия, Испания, Италия. И то искаме само 2% от данъка върху доходите на физически лица и корпоративния данък на фирмите. Даже обещания не чуваме в това отношенияе.
Другите ви базисни искания?
С целеви и собствени средства поддържаме 4-класната пътна мрежа. Аз представлявам община в селскостопански район. Ако през лятото температурата стане 36 градуса, по държавните пътища се спират тежките автомобили. Само, че при нас се движат предимно претоварени автомобили – с по 30-40 тона зърно. Искаме елементарно - облагане на земята с 1 лев. Никой не го прави, вероятно по други причини, защото има лоби, което защитава други интереси. Ангажиментите обаче са наши - да поддържаме тази инфраструктура. Пари за зимно почистване се дават на базата на километри пътна мрежа. Не са еднакви обаче условията по морето и в общините горе от Родопите, където харчат два пъти повече. Да не говорим, че по тази схема се отпускат пари на общини, които нямат един километър 4-класна пътна мрежа. Заради това искаме този съвет по децентрализация към МРРБ, който беше създаден и след 2016 г. беше обезличен, да започне изпълнение на своята програма. Ние знаем какво правим и знаем какво искаме. От новото правителство, дай Боже, да бъде сглобено, и от новия парламент ще искаме законодателство, което да ни даде глътка въздух, за да реализираме исканията на местната общност. Условията са различни в различните общини. Искаме малко по-голяма свобода!
Споменахте за проблема с данъчната оценка на сградите, но с тях е вързана и такса смет - едни от най-сериозните ви харчове, така и не се намери справедливо решение?
Справедливо решение към настоящия момент няма. Ние сме в условията на социализъм. Натоварили сме бизнеса. Той, естествено, възроптава, защото поема основната тежест. Обикновено около 70% от такса смет се плаща от бизнеса и 30% от живеещите в къщи и апартаменти. Количеството отпадъци обаче е точно обратното като съотношение. Ако имаме потребности да изхарчим 1 милион лева, трябва да отделим средства за сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на обществени територии. Забележете, оттук-нататък са ангажиментите ни по чл. 63 и 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Ако една община събира условно 1 милион лева, значи около 600 000 от тях отиват за бъдеща рекултивация на депото - това, което отделяме по въпросните два члена от ЗУО. И когато правим план сметката, тръгваме отзад-напред. Откъде трябва да дойдат тези пари, за да направим този милион!? Няма как да товариш повече гражданите, като виждаш равнището на пенсии и заплати. Пращаме ги при бизнеса. Те няма какво друго да правят и плащат. Идеята е да събираме според количеството генериран отпадък. Това е справедливият подход. Мислили сме всякакви системи. Белгия примерно е на количество, със скъпите чували, специално маркирани. Всеки преценя колко да си купи. В Германия са чипирани всички контейнери. При нас нямаме куража да го направим, а имаме цели незаконни махали, които не плащат стотинка данък сгради и такса смет.
За този проблем пишем близо 20 години, колко още е нужно, за да се реши?
Да сте жива и здрава, още ще го описвате без решение. Този въпрос трябва да бъде решен комплексно, не само с нормативна уредба. Ние нямаме съзнание. Добре, че събираме капачки за кувьози. Научихме децата разделно да събират капачките и да ги предават. Погледнете какво става в контейнерите за смет, където е общият битов отпадък - там се слага всичко. Оттам натоварваме сепариращи инсталации. Отпадъкът от общия контейнер и да се сепарира, не става за рециклиране. В общини като нашата, където ползват дървесина и въглища за отопление, като изсипят сутринта една кофа жар, контейнер за 800 лева заминава. А тези пари няма откъде да дойдат. Отлагаме периодично тази промяна. Бизнесът си я иска, ние също, а проблемът е в съзнанието на хората. Първата клетка на нашето регионално депо трябваше да я запълним за 5 г. Ние се "справихме" предсрочно. Явно генерираме повече отпадъци, нямаме достатъчно добри системи за сепариране и там трупаме всичко. Не знам какво става със завода за отпадъци в София, може би е по-рентабилен. По въпроса за децентрализацията ние искаме няколко елементарни неща, които ще ни дадат възможност да генерираме допълнителен финансов ресурс, който по наши изчисления е в порядъка на около 1 - 1,3 милиарда лева. С тях можем да решаваме различните проблеми, които възникват в различните общини.
Г-н Димитров, нали се твърди, че президентът и кметът са в най-голяма степен мажоритарно избрани...
И какво от това!?
Но имате само задължения и никакви финансови права, защо ви сравняват тогава?
Как да ви кажа. По ЗУО държавата си изпълнява сериозно ангажиментите по контрола. Минава една комисия. Вижда, че тук-там има нерегламентирани сметища и се пише един акт, но знаете ли на кого?
На кмета на общината, доколкото ми е известно.
Не на кмета - на Георги Димитров се пише. На физическото лице, което е кмет. И актовете са много "хубави". Започват с неговата заплата и минават 10 хиляди лева. Държавата е силна в контрола за вменените на общините задължения. Но когато става дума за свобода на действия, тя е ограничена. Когато възлагаш ангажименти на лице от която и да е част на политическата система, би трябвало да се съобразиш, че те трябва да са окомплектовани със съответните правомощия. В редица случаи ние ги нямаме. Изпълняваме онова, което е решило Народното събрание, Министерският съвет и общинските съвети на място. Може да се каже, че нищо друго не можем сами да направим.
Едно много прясно решение на Народното събрание - детските градини да станат безплатни, кой я пое тази тежест?
Боже мой, колко хубава инициатива! Децата са си наши! Няма нищо лошо в това, макар че в община като Карнобат годишно събираме 78-80 000 лева от такси. Само на една детска градина газът за миналия месец е 8 000 лева, а детските ни градини са шест. Средно около 40 000 лева на месец плащам за отопление през зимния сезон. Тоест, тези такси са символични. Подобна децентрализация имаше в годините за патентния данък – 2007/8 г. да го събираме общините и да си решаваме „крупните“ проблеми. Но той е пренебрежимо малък. При около 40 млн. лв. бюджет събираме около 35 000 лева от патентен данък. Това са никакви пари. По отношение на голямата икономика - за привличане на инвестиции, за създаване на работни места, нямаме правомощия, никакви лостове. Продадеш един терен и влязат някакви пари, които трансформираш от една мъртва собственост в улици или инфраструктура, повече е невъзможно. Затова искаме една част от доходите за физическите лица и корпоративните данъци да бъде заделена за стимулиране на нашата местна инициатива. Политическата ни система е такава - кметът трябва да намери начин, но да не решава еднолично въпросите, а в общинския съвет. Президентът, казвате, е като нас мажоритарно избран. Той също е с ограничени възможности. Има право да връща някакви закони. Аз не говоря за такива права, а за свободата да реализираме местните си политики, за да бъдем в полза на хората, които са ни избрали.
